![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Откога ме чакаш?
— От пладне. — Обядвала в столовата. Майор Вайсман я довел с влака от Шчечин, по пътя играли шах. Майор Вайсман играел много бавно и не успели да довършат партията. Майор Вайсман й купил сладкиши, помолил я да предаде поздрави и се извинил, че няма да може да остане достатъчно дълго, за да се види с Пьоклер…
Вайсман? Какво е това? Мъждукаща колеблива ярост се надигаше в Пьоклер. Те сигурно са знаели всичко, през цялото това време. Никакви тайни няма животът му, както и тази жалка къщурка, с леглото, шкафа и нощната лампа.
И така, за да бъде предпазен от любовта, която наистина не можеше да изложи на риск, той разположи своя гняв между себе си и това невъзможно завръщане. Един обстоен разпит на дъщеря му би могъл да се окаже достатъчен. Срамът, който чувстваше, бе приемлив, срамът и студенината. Но тя изглежда го бе доловила, защото вече седеше съвсем неподвижно с изключение на нервно потрепващите стъпала, а гласът й бе толкова приглушен, че Пьоклер само отчасти разбираше отговорите й.
Изпратили я тук от едно място в планината, където било студено даже през лятото, оградено с бодлива тел и непрекъснато ярко светещи цяла нощ лампи с козирки. Нямало момчета само момичета, майки и старици, настанени в общежитие, спели на триетажни нарове, често по две на един сламеник. Лени била добре. От време на време в общежитието идвал един мъж в черна униформа, Мами излизала с него и отсъствала по няколко дни. Когато се връщала, отказвала да говори, дори да прегърне Илзе, както обикновено. Понякога плачела и молела Илзе да я остави на мира. Илзе отивала да играе с Йохана и Лили, под съседното общежитие. Там си били изкопали скривалище и го обзавели с кукли, шапки, рокли, обувки, празни бутилки и илюстровани списания, намерени край телената ограда, в камарата със съкровищата както я наричали, огромно непрекъснато тлеещо сметище, ден и нощ: червената му жарава се виждала през прозореца от най-горния нар, на който спели двете с Лили, когато Лени отсъствала… Но Пьоклер слушаше само с половин ухо, защото вече бе получил единствения факт от някакво значение за него: тя е на някакво определено, действително съществуващо и отбелязано на картата място, и има органи на властта, с които може да бъде осъществена връзка. Ще може ли да я намери отново? Глупак. Ще съумее ли да договори освобождаването й? Някакъв мъж, някой си Червен сигурно я е забъркал в това… Можеше да се доверява единствено на Курт Мондауген, макар още преди да бяха говорили, Пьоклер знаеше, че избраната от Мондауген роля няма да му позволи да помага.
Наричат ги „превъзпитателни лагери“. Управлявани са от СС. Бих могъл да говоря с Вайсман, обаче едва ли ще се получи нищо.
Мондауген познаваше Вайсман още от Югозападна Африка. Двамата бяха прекарали във вилата на Фопъл няколкомесечна обсада: Вайсман беше един от хората, които в края на краищата бяха принудили Мондауген да отиде да живее в степта. Но тук сред ракетите, двамата бяха подновили дружеските отношения, дали вследствие на непонятни за Пьоклер аргументи на слънчасалия аскет Вайсман, или заради някаква по-дълбока връзка, която винаги е съществувала между тях…
Те стояха на покрива на един от монтажните корпуси и на десет километра отвъд пролива се виждаше ясно островчето Ои, което означаваше промяна на времето утре. Някъде на слънце удряха с чук по стомана, удряха в такт, в мелодия изчистена като песента на птица. Докъдето стигаше погледа във всички посоки наоколо синьото Пенемюнде потрепваше в маранята, като сън за бетон и стоманени грамади, отразяващи обедната горещина. Въздухът се къдреше на дипли като камуфлажно прикритие. Някъде зад него нещо друго като че ли продължаваше да се извършва тайно. Във всеки момент илюзията, върху която стояха, щеше да се разсее и двамата щяха да паднат на земята. Пьоклер гледаше втренчено през блатата и се чувстваше безпомощен.
— Редно е да направя нещо. Нали?
— Не. Само да чакаш.
— Не е честно това, Мондауген.
— Прав си.
— Ами Илзе? Ще трябва ли да се върне?
— Не знам. Но сега тя е тук.
И тъй, както обикновено, Пьоклер предпочете мълчанието. Ако бе избрал нещо друго, тогава докато още имаше време, всички те вероятно щяха да се спасят. Дори да напуснат страната. А сега, прекалено късно, когато най-после искаше да действа, нямаше какво да направи. Е, откровено казано, той не бе размишлявал дълго за миналите неутралитети. Във всеки случай не бе толкова сигурен дали ги е надраснал.
С Илзе двамата се разхождаха по овявания от бурите морски бряг, хранеха патиците, изследваха боровите гори. Дори й позволиха да гледа изстрелване на ракета. Това бе послание за него, но Пьоклер проумя смисъла му значително по-късно. Това означаваше, че не е установено нарушение на безопасността: нямаше човек от значение, на когото тя да го разкаже. Грохотът на ракетата ги прониза и разтърси. За първи път Илзе дойде съвсем близо до него, прегърна го. Той усети, че се притиска до нея. Двигателят изключи много скоро и Ракетата се разби някъде в Пенамюнде-Вест, на участъка на ВВС. Мръсната колона дим предизвика необуздан парад на виещи пожарни коли и камиони с работници. Илзе въздъхна дълбоко и стисна ръката му.