Гравитационна дъга [bg]

Приведената най-после в пълна боеготовност А4 не бе го обсебила. Осъществяването й не се превърна в кулминация. Смисълът изобщо не бе в това.

— Използват те, за да убиват хора — заяви му Лени възможно най-ясно. — Те друга работа си нямат, а ти им помагаш.

— Някой ден всички ще я използваме, за да напуснем земята. Да се възвисим.

— „Да се възвисите“ от Пьоклер ли? — изсмя се тя.

— Някой ден вече няма да им се налага да убиват — чистосърдечно опитва той. — Границите ще станат напълно излишни. Ще разполагаме с цялото пространство на открития космос…

— О, ти се сляп — ядно и злобно изтърсва тя, по начин, по който ежедневно е оплювала в лицето му неговата слепота и „Kadavergehorsamkeit“838, чудесна дума, която той вече не вярва, че може да чуе изречена от нечий друг глас…

Но в действителност неговото покорство не беше робско или сляпо. До известна степен той разполагаше с политически основания, защото там на ракетната площадка имаше предостатъчно политика. Отдел Армейски въоръжения проявяваше все по нарастващ интерес към любителите-ракетчици от Дружеството за Космически Полети, а ДКП от своя страна в последно време бе започнало да предоставя на Армията документацията по своите експерименти. Корпорациите и университетите, според Армията, не желаели да рискуват капиталовложения или работна сила по разработването на нещо толкова фантастично като ракетите. За съдействие армията можеше да се обърне само към частните инвеститори и клубове като ДКП.