Гравитационна дъга [bg]

— По дяволите — изруга Лени. — Всички са свързани. Ти май не го забелязваш, а?

Вътре в Дружеството границите бяха ясно очертани. Без пари ДКП се задушаваше. Армията разполагаше с парите и вече ги финансираше по заобиколни начини. Изборът беше: да строят това, което Армията иска, тоест приложимо на практика въоръжение, или да продължават с експериментите в хроническа нищета и да мечтаят за експедиции до Венера.

— Откъде мислиш, че армията получава парите? — попита Лени.

— Има ли значение? Парите са си пари.

— Не!

Майор Вайсман бе един от няколкото сиви кардинали около ракетната площадка и притежаваше дарбата да говори сякаш еднакво благоразумно и съчувствено и с организирания мислител и с маниакалния идеалист. Съвсем нов тип военен, отчасти търговец, отчасти учен, в отлични отношения с всички. Пьоклер, всевиждащият, непреклонният, сигурно е знаел, че на заседанията на комитета на ДКП влизат в действие същите шмекерии като онези, които се разиграват на жестоката и незащитена улица на Лени. Цялото му обучение бе развило у него вярно око за аналогиите — в уравненията, в теоретичните модели — и все пак той упорстваше в схващането си, че ДКП е нещо специално, неподвластно на времето. Той знаеше също от собствен опит какво става с мечтите, неподкрепени от пари. Скоро Пьоклер стигна до извода, че отказвайки да вземе страна, той се е превърнал в най-надеждният съюзник на Вайсман. Погледът на майора винаги се променяше щом го насочеше към Пьоклер: привидно строгото му лице се разхлабваше и започваше да наподобява физиономията на Пьоклер, забелязвана в случайни витрини и огледала, когато биваше с Лени. Празният поглед на човек, който приема другия за даденост. Вайсман беше тъй уверен в ролята на Пьоклер колкото и Пьоклер бе уверен в ролята на Лени. Но Лени го бе изоставила най-после. Пьоклер едва ли би имал волята да го направи. Той се възприемаше като практичен човек. Около ракетодрума хората говореха за континенти и обкръжения, и години преди Генералния Щаб осъзнаваха нуждата от оръжие, което да разтрогва политически съглашения, да прескача, като шахматен кон, танкове, пехота, дори авиация. Плутократически нации на запад, комунисти на изток. Пространства, модели, игрови стратегии. Идеология или страст в ограничен размер. Практични хора. Докато военните биваха отрупвани с още неспечелени победи, ракетните инженери трябваше да мислят нефанатично за германски отстъпления, германски поражения, изтощението на бойната авиация и нейния упадък, отдръпването на фронтовете, нуждата от оръжия с по-голяма далекобойност… Но други имаха парите, други даваха заповедите и опитваха да наложат своите желания, страсти и препирни върху нещо притежаващо собствена жизнеспособност, върху една техника/технология, която те изобщо нямаше да започнат да проумяват. Докато Ракетата беше на етап научноизследователски и опитно-конструкторски работи, на тях не им се налагаше да вярват в нея. Впоследствие, когато А4 щеше да наближи пълна боеготовност и те да установят, че разполагат с истинска налична ракета, борбата за власт щеше да се развихри сериозно. Пьоклер разбираше положението. Те бяха атлетични, безмозъчни мъже с отсъстващо въображение и далновидност. Обаче разполагаха с власт и на него му бе трудно да не ги смята за по-висши, макар и същевременно да ги презира донякъде.