Гравитационна дъга [bg]

Тази вечер на Пьоклер е позволено да бъде само наблюдаващ или наистина да бъде участник. Не са му показали точно. Гледай сега. Скоро ще се сбъдне сънят на Фридрих Август Кекуле фон Щрадониц от 1865 година, великият Сън, който е революционизирал химията и направил възможно съществуването на СИ „Фарбениндустри“849. За да може нужният материал да стигне до подходящия съновидец, всичко и всеки замесен и имащ някакво отношение към това, трябва да бъде разположен точно на място в схемата. Много мило от страна на Юнг да ни даде идеята за наследствен фонд, в който всички споделят един и същи съновидчески материал850. Но как става така, че на всеки от нас поотделно му се явява точно и единствено сънят, от който има нужда? Не предполага ли това наличието на някакъв превключвателен контур? Бюрокрация? Защо СИ „Фарбениндустри“ да не участва в спиритически сеанси? Те би трябвало да са в много близки отношения с бюрокрациите от другата страна. Сега тук сънят на Кекуле бива насочен така, че да минава през точки, които да очертават дъга през безмълвието, в ярко нежелание да съществуват вътре в движещия се миг, несъвършена, човешка светлина, тук кръстосана със сериозните бинарни решения на тези служители, които в момента позволяват на космическата Змия, великолепна в своята тъмнолилава излъчваща определено нечовешко сияние люспеста кожа, да премине — без разчувстване, без удивление, след като поседи малко там вътре, каквото и да означава това тук, — един такъв прототип заприличва много на който и да е друг, о, чуваш как сред тълпата пристигнали в първия ден скорошни наемници с крепонени костюми, бяло на сини райенца, някои подвикват: „Егати! Т’ва е Дървото на Сътворението! А-а? Сериозно! Не мо’е да бъде!“ но сравнително бързо мирясват, усвояват рефлексите на Склонността да Гледат Тъпо, нали знаете, самокритиката е удивителен метод, не би трябвало да функционира, но действа безотказно… Ето, ето го накратко проблемът на Кекуле. Започнал да учи архитектура, но вместо това станал един от Атлантите851 на химията, и на главата му навеки тегне по-голямата част от органическото крило на тази полезна не само за СИ „Фарбениндустри“ но и за целия Свят сграда, при условие че съумеете да направите разграничението, хе, хе… И отново тук съзираме влиянието на Либиг, великият професор по химия, на чиято едноименна улица живееше Пьоклер докато учеше в Политехниката. Либиг преподавал в Гисенския университет, когато Кекуле бил приет студент там. Той вдъхновил младежа да промени специалността си. И тъй, Кекуле въвел архитектурната мисъл в химията. Това било много важно пренасочване. Самият Либиг изглежда бил възприел ролята на регулатор или на демон-разпределител, подобен на този, който неговият млад съвременник Кларк Максуел бил предложил в помощ на съсредоточаването на енергията в една предпочитана стая на Сътворението за сметка на всичко друго (впоследствие някои свидетели изказват предположението, че Кларк Максуел бил замислил своя Демон не толкова като помагало при обсъждането на една термодинамична идея, а по-скоро като притча за действителното съществуване на служител от типа на Либиг… ние можем да получим известна представа докъде се е разраснало навремето това ограничаване, ако уточним до каква степен Кларк Максуел се е чувствал задължен да шифрова своите предупреждения… някои теоретици, по правило онези, които съзират зловещ смисъл даже в знаменитата фраза на г-жа Кларк Максуел „Време е да се връщаме у дома, Джеймс, започва да ти става приятно“, били изказали крайното предположение, че самите Уравнения на Полето852 съдържат злокобно предупреждение и като доказателство цитират обезпокоителната близост на Уравненията с поведението на двойно интегралната схема в насочващата система на ракетата А4, същото двойно сумиране на плътностите на токовете, което бе подтикнало архитекта Етцел Йолш да проектира за архитекта Алберт Шпеер подземна фабрика в Нордхаузен с именно такава символична форма…). Младият бивш архитект Кекуле започнал да търси сред молекулите на времето скритите форми, за които знаел, че са там, форми, които той не желаел да възприема като действителни физически структури, а като „рационални формули“ обясняващи взаимоотношенията възникнали при „метаморфозите“, неговият старомоден в стила на XIX век начин да каже „химически реакции“. Но той е могъл ясно да си ги представя. Кекуле видял четирите химически връзки на въглерода, образуващи тетраедър853 и показал как въглеродните атоми могат да се свързват един с друг в дълги вериги… Но когато стигнал до бензола, попаднал в задънена улица. Знаел, че там има шест въглеродни атома и към всеки от тях е присъединен водород, обаче не успявал да съзре формата. Докато тя не му се присънила: докато не бил заставен да я разпознае, така че и други да бъдат съблазнени от нейната физическа красота и да започнат да я възприемат като чертеж, като основа за нови съединения, нови комбинации, за да възникне нова област на органичната химия, свързана със светската власт, за да бъдат открити нови методи на синтез, да се зароди германска багрилна промишленост и да се превърне тя в СИ „Фарбениндустри“…