Гравитационна дъга [bg]

През онзи период по-голямата част от вниманието и финансирането биваха отделяни за групата разработваща силовата уредба. Проблемно беше дори просто да постигнат откъсване от земята, излитане на каквото и да е, без то да се взриви. Имаше дребни злополуки — алуминиевите кожуси на двигателя прогаряха, някои типове дюзи предизвикваха резонантно изгаряне, при което горящият двигател опитваше с яростен вой да се разпадне на парчета, — а после в ’34-та стана и тежка авария. Доктор Вамке реши да смеси пероксид и алкохол преди впръскването в камерата на ракетния двигател и да види какво ще се получи. Запалващият пламък се върна по тръбопровода назад в резервоара. Експлозията унищожи изпитателния стенд и уби д-р Вамке и още двама. Първа кръв, първо жертвоприношение.

За Курт Мондауген това бе поличба. Представител на германските мистици, израснали с писанията на Хесе, Стефан Георге и Рихард Вилхелм840, готов да одобри Хитлер въз основа на Демяновата метафизика841, той изглежда възприемаше горивото и окислителя като свързани противоположности, мъжко и женско начало, обединени в загадъчното яйце на горивната камера: съзидание и унищожение, огън и вода, химически плюс и химически минус…

— Валентност — възразяваше Пьоклер, — състояние на външните обвивки, това е всичко.

— Обмисли го — съветваше го Мондауген.

При тях бе също и аеродинамикът Фарингер, който в Пенемюнде ходеше в боровата гора със своя Зен лък и вързоп пресована слама, за да се упражнява в дишане, изпъване и отпускане на тетивата, отново и отново. Въпросното занимание изглеждаше доста грубо и неуважително по време, когато проблемът с тъй наречения „Folgsamkeitfaktor“842, направо подлудяваше неговите колеги, защото трябваше да изработят конструктивно решение, при което надлъжната ос на Ракетата да следва допирателната към нейната собствена траектория. Ракетата за този Фарингер представляваше една дебела японска стрела. Необходимо бе човек по някакъв начин да стане едно цяло с Ракета, траектория и мишена — „да не й налага своята воля, а да отстъпи, да излезе от ролята на изстрелващ. Това е единно, неделимо действие. Ти си едновременно агресор и жертва, ракета и параболичен път и…“ Пьоклер нямаше представа за какво говори този човек. Но Мондауген го бе разбрал. Мондауген беше бодхисатвата843 тук, пристигнал от изгнание в Калахари и от озарилата го там светлина, завърнал се в света на хората и народите, за да продължава да играе съзнателно избрана от него самия роля, но без изобщо да обяснява защо. Докато бил в Югозапада той не е водил дневник, не е кореспондирал с дома. През 1922 година бонделшварците вдигнали въстание и в страната настъпила всеобща бъркотия. Радиоекспериментите на Мондауген били прекъснати, той заедно с още петдесетина други бели намерил убежище във вилата на местния земевладелец Фопъл. Вилата представлявала истинска крепост, заобиколена от всички страни от бездънни клисури. След няколкомесечна обсада и разврат, Мондауген, „изпълнен с дълбоко отвращение към всичко европейско“, излязъл от вилата, отишъл съвсем сам в полупустинята и накрая заживял при Оватджимба, мравоядните хора, които са най-бедните херероси. Те го приели без въпроси. Той мислел за себе си, там, а и тук също, като за един вид радиопредавател и вярвал, че каквато и информация да е предавал по радиото онова време, тя поне не ги е застрашавала. В неговия електромистицизъм триодът заемаше такова основополагащо място, както и кръстът в християнството. Да предположим например, че електрическата мрежа е неговото „его“, неговото „аз“, което страда от обвързана с времето лична история. Протичащият между катода и анода ток представлява по-дълбокото и по-истинско „аз“. Постоянният, чист поток. Сигналите — данните за усещанията, чувствата, скачащите през времето спомени — са подадени в електрическата мрежа и модулират тока. Ние водим живот съставен от непрекъснато променящи се във времето форми на импулси, ту положителни, ту отрицателни. Само в моменти на дълбока безметежност е възможно да бъде открито чистото безинформационно състояние на изходния нулев сигнал.