Колието на кралицата

Тя не се остави да я победят и реши да се бори. Подкрепи я и кралят. Правителството също я подкрепи, и то с всичките си сили. Кралицата си спомни, че господин Дьо Роан е честен човек, неспособен да погуби една жена. Спомни си за неговата увереност, когато той се кълнеше, че са го допуснали до срещите във Версай. Тя заключи, че кардиналът не е неин непосредствен враг и в случая и той има интерес да запази честта си. Оттогава всички усилия на процеса се насочиха към графинята и започнаха да се търсят усилено следите на изчезналото колие. Кралицата приемаше разискванията по обвинението в съпружеска изневяра и прехвърляше върху Жана съкрушителното обвинение в измамническа кражба. Всичко говореше против графинята — миналото й, първоначалната й бедност, необикновеното й издигане. Благородниците не приемаха случайната принцеса, народът не можеше да си я поиска обратно, народът подсъзнателно мрази авантюристите, не им прощава дори успеха. Жана разбра, че е сбъркала и че кралицата, като търпи обвинението и не се поддава на страха от мълвата, караше кардинала да последва примера й и че двете правди накрая щяха да се разберат и да прозрат истината и че дори и да рухнеха, така ужасно щяха да се сгромолясат, че щяха да смажат под себе си клетата малка Валоа, господарка на един откраднат милион, който тя дори нямаше подръка, за да подкупи съдиите. Положението бе стигнало дотук, когато една нова случка промени облика на нещата.

Господин Дьо Бозир и госпожица Олива живееха, щастливи и богати, скрили се в една лятна къща, когато един ден господинът остави госпожата в жилището и отиде на лов. Там той попадна на двама агенти, които господин Дьо Кросън бе пръснал из цяла Франция, за да разнищи накрая тази интрига. Двамата влюбени не знаеха какво става в Париж, мислеха само за себе си. Госпожица Олива дебелееше като невестулка в хамбар, а господин Дьо Бозир от щастие бе загубил неспокойното си любопитство, отличителна черта както на крадливите птици, така и на хората хищници, особеност, която природата е дала и на едните, и на другите, за да могат да оцелеят. Бозир, казваме, бе излязъл през този ден на лов за зайци. Той откри ято яребици, което го принуди да пресече някакъв път. Ето как, търсейки не това, което трябваше да търси, той намери това, което не търсеше.