Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
През двете врати се виждаха тези две тела, разположени успоредно, симетрично, така да се каже, на мястото, където ги бе сразил ударът от разкритието. Филип, с подути очи и кипящо сърце, се осмели да вземе думата, за да каже на господин Дьо Шарни:
— Барон Дьо Таверне току-що умря. След него аз съм главата на семейството. Ако госпожица Дьо Таверне остане жива, ще ви я дам за съпруга.
Шарни погледна с ужас трупа на барона, с отчаяние — тялото на Андре. Филип скубеше косата си и изпрати към небето възклицание, което можеше да развълнува и сърцето на Бога на вечния му трон.
— Граф Дьо Шарни — каза той, след като укроти бурята в себе си, — аз поемам задължението от името на сестра си, която не ме чува, — тя ще даде щастието си на една кралица, а аз един ден може би ще бъда достатъчно щастлив, за да й дам живота си. Сбогом, господин Дьо Шарни, сбогом, зетко.
И като се поклони на Шарни, Филип привдигна Андре, стопли я в ръцете си и така даде път на графа, който не знаеше как да се отдалечи и да прекоси будоара, без да мине покрай една от жертвите.
87.
След змея — усойницата
Време е да се върнем на ония персонажи в нашето повествование, които необходимостта и интригата, както и историческата истина оставиха на заден план. Олива се готвеше да бяга заради Жана, когато Бозир, предупреден чрез анонимно известие и задъхан след спасяването на Никол, се озова в нейните обятия и я заведе при Калиостро, докато господин Рето дьо Вилет чакаше напразно в края на улица „Роа Доре“. За да намери щастливите любовници, които господин Дьо Кросън имаше интерес да открие, госпожа Дьо ла Мот — тя се чувстваше измамена — хвърли в действие всички доверени хора на разположение. Разбира се, тя предпочиташе да пази сама тайната си, отколкото да я остави в ръцете на другите, а за да свърши както трябва работата, която подготвяше, не биваше да намерят Никол.
Невъзможно е да опишем какви тревоги преживя тя, когато всеки неин агент се връщаше със съобщението, че диренията са били безполезни. Точно тогава тя се криеше и получаваше заповед след заповед да се яви при кралицата, да дойде да отговаря за поведението си в случая с колието.
Забулена, тя тръгна през нощта за Бар сюр Об, където имаше убежище. Когато пристигна там по преки пътища, без да я познаят, тя се залови да обмисли положението си, да го види в истинската му светлина. Така тя печелеше два-три дена лице в лице със себе си и си даваше време, а с времето — сила, за да поддържа с едно здраво вътрешно укрепление постройката на своите клевети. Два дена усамотение за тази проницателна душа значеха борба, която накрая щеше да укроти тялото и духа. След тази борба покорната съвест вече нямаше да се обърне като опасно оръдие срещу виновницата, след нея кръвта щеше да свикне да се движи около сърцето и нямаше да се качва в лицето й, за да издаде срама или изненадата.
Кралят и кралицата, които я диреха, научиха, че се е настанила в Бар сюр Об едва когато тя вече беше готова за битката. Те пратиха нарочен бърз куриер да я доведе. Тогава тя научи за арестуването на кардинала. Всяка друга на нейно място щеше да се прекърши пред яростното настъпление, но Жана вече нямаше какво да щади. В крайна сметка какво беше един въпрос за свобода в сравнение с въпросите на живот или смърт, които се трупаха всеки ден? Научавайки за затварянето на кардинала и избухването на Мария-Антоанета, тя прецени хладнокръвно:
— Кралицата се е решила на отчаяна постъпка. Миналото не може да се върне. След като е отказала да се спогоди с кардинала и да плати на бижутерите, тя играе последната си карта. Това доказва, че прави сметките си без мен и че не подозира с какви сили разполагам.
Ето от какви части се състоеше бронята, която Жана носеше, когато един човек, полуполицейски пристав, полукуриер, се яви внезапно, за да й съобщи, че му е възложено да я върне в двора. Куриерът искаше да я заведе направо при краля, но Жана с известната си хитрост каза:
— Господине, вие нали обичате кралицата?
— Съмнявате ли се в това, графиньо? — отвърна куриерът.
— Е, тогава в името на вярната обич и на уважението ви към кралицата ви моля да ме заведете първо при нея.
Офицерът искаше да възрази.
— Сигурно по-добре от мен знаете за какво се отнася — отвърна графинята. — Затова ще разберете, че се налага да разговарям с кралицата тайно.