Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Мен ли сте дошли да арестувате? — попита той агентите.
— Не — отговориха те наивно.
— Няма значение, можете да ме арестувате и срещу шейсет луидора да ме пуснете.
— О, не, възнамерявахме да поискаме още шейсет.
— А имаме само вашата дума — продължи другият, — така че срещу сто и двайсет луидора ще ви оставим свободен.
— Ами… госпожата? — попита Бозир разтреперан.
— О, с госпожата е друго — отвърна Практичния.
— Госпожата струва двеста луидора, нали? — побърза да каже Бозир.
Агентите пак избухнаха в ужасния си смях, който този път Бозир, уви, разбра!
— Триста… — каза той, — четиристотин… хиляда луидора! Но ще я оставите свободна.
Докато говореше, очите на Бозир светеха.
— Вие не отговаряте нищо — каза той, — знаете, че имам тези пари, и искате да ме накарате да платя, тук имате пълно право. Ще дам две хиляди луидора, четирийсет и осем хиляди ливри, цяло състояние за двама ви, но оставете я на свобода.
— Толкова ли много обичаш тази жена? — попита Практичния.
Ред беше на Бозир да се разсмее. Подигравателният му смях беше толкова ужасен и така добре обрисуваше отчаяната любов, която разкъсваше посърналото му сърце, че двамата полицейски агенти се уплашиха и решиха да вземат предпазни мерки, за да избегнат взрива от отчаяние, което се четеше в блуждаещите очи на Бозир. Те извадиха от джоба си по два пистолета и ги опряха до гърдите на Бозир.
— Дори за сто хиляди екю — каза единият агент — няма да върнем тази жена. Господин Дьо Роан ще ни плати петстотин хиляди ливри, а кралицата — един милион.
Бозир вдигна очи към небето с изражение, което щеше да трогне всяко друго хищно животно, ала не и един полицейски агент.
— Да вървим — каза Практичния. — Тук сигурно имате двуколка, някакво превозно средство, заповядайте да запрегнат тази каляска за госпожата, поне това й дължите.
— И тъй като сме добри хора — продължи другият, — няма да злоупотребим. Ще отведем и вас, колкото за лице, по пътя ще извърнем очи, вие ще скочите от двуколката, а ние ще ви забележим едва когато вземете една миля преднина. Добър ли е този похват, а?
Бозир отговори само:
— Където иде тя, ще ида и аз. Никога на тоя свят няма да я напусна.
— О, нито на оня свят! — вметна Олива, смразена от ужас.
— Е, толкова по-добре — прекъсна я Практичния, — колкото повече затворници водим на господин Дьо Кросън, толкова повече той се смее.
След четвърт част двуколката на Бозир потегли с двамата арестувани влюбени и техните пазачи.
90.
Библиотеката на кралицата
Можем да съдим какво въздействие оказа върху господин Дьо Кросън това арестуване. Агентите вероятно не бяха получили милиона, на който се надяваха, ала имаше всички основания да се мисли, че са обезщетени. Полицейският лейтенант потри доволно ръце и потегли с каляска за Версай. След нея се движеше друга каляска, плътно затворена с катинар на вратичката. Това беше на другия ден, след като Практичния и приятелят му предадоха Никол в ръцете на полицейския началник. Господин Дьо Кросън заповяда двете каляски да влязат в Трианон, слезе от тая, на която се бе качил, и остави първия си служител да пази другата. Пуснаха го при кралицата — преди това бе пратил да поискат аудиенция в Трианон.
От един месец кралицата следеше внимателно всичко, което идеше от полицията, и изпълни веднага молбата на министъра. Още сутринта тя бе дошла в любимата си къща, и то самичка, в случай че трябва да се запази тайна. Щом въведоха сияещия господин Дьо Кросън при нея, тя заключи, че новините са добри. Горката жена! От дълго време тя виждаше около себе си само навъсени и сдържани лица. Сърцето й, наранено от убийствените вълнения, за пръв път от трийсет мъчителни дни се разтуптя от радост. След като й целуна ръка, магистратът каза:
— Госпожо, има ли Ваше величество в Трианон помещение, където, без да ви виждат, вие можете да виждате всичко?
— Имам библиотека — отговори кралицата. — Зад долапите в салона за закуска наредих да се пробият дупки и понякога, докато похапвахме с госпожа Дьо Ламбал или госпожица Дьо Таверне, когато тя беше при мен, ние се забавлявахме, гледайки смешните гримаси на абат Вермон, когато попаднеше на някакъв памфлет, в който ставаше въпрос за него.
— Много добре, госпожо — отвърна господин Дьо Кросън. — В момента долу стои каляска, която исках да вмъкна в замъка, без да може да види някой какво има в нея освен Ваше величество.