Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Но как е станало, че сте измъкнали разписка от бижутерите?
— Господин Дьо Роан ми я даде.
— Ами писмото, което, казват, сте предали на бижутерите уж от мое име?
— Господин Дьо Роан ме помоли да го връча.
— Значи във всичко и винаги е замесен господин Дьо Роан! — извика кралицата.
— Не разбирам какво иска да каже Ваше величество — отвърна разсеяно Жана, — нито пък в какво е замесен господин Дьо Роан.
— Казвам, че разписката на бижутерите, връчена или изпратена от мен до вас, е фалшива!
— Фалшива! — възкликна Жана спокойно. — О, госпожо!
— Казвам, че предполагаемото писмо за получаване на колието, подписано, както казват, от мен, е фалшиво!
— О! — извика Жана, привидно още по-учудена от първия път.
— И най-после, казвам — продължи кралицата, — че трябва да се направи очна ставка с господин Дьо Роан, за да ни се изясни цялата афера.
— Очна ставка! — възкликна Жана. — Но, госпожо, защо е нужно да ми устройвате очна ставка с кардинала?
— Самият той я поиска.
— Той? Но, госпожо, това е невъзможно.
— Той искаше да ви докаже, както рече, че сте го измамили.
— О, за това вече, госпожо, искам очна ставка.
— Тя ще стане, госпожо, вярвайте ми. Значи отричате, че знаете къде е колието.
— Как бих могла да зная?
— Отричате, че в някои интриги сте помагали на кардинала?
— Ваше величество има пълно право да ме лиши от благоволението си, но да ме обижда — никакво. Аз съм Валоа, госпожо.
— Кардиналът изнесе пред краля клевети, които се надява да постави на сериозни основи.
— Не разбирам.
— Кардиналът заяви, че ми е писал.
Жана погледна кралицата и не отговори.
— Чувате ли ме? — каза кралицата.
— Да, Ваше величество, чувам.
— И какво ще отговорите?
— Ще отговоря на очната ставка с кардинала.
— Дотогава, ако знаете истината, ще ни помогнете ли?
— Истината, госпожо, е, че Ваше величество ме измъчва без основание и се отнася грубо с мен без причина.
— Това не е отговор.
— Друг не мога да дам тук, госпожо.
Жана погледна още веднъж кралицата. Тя разбра, но не отстъпи. Любопитството не можа да вземе връх над човешкото уважение. В премълчаванията на Жана, в нейното смирено и едновременно дръзко държание прозираше увереност, придобита от узната тайна. Може би с благост кралицата щеше да откупи тайната. Тя отхвърли това средство като недостойно за нея.
— Господин Дьо Роан бе затворен в Бастилията, понеже искаше прекалено много да говори — каза Мария-Антоанета. — Пазете се, госпожо, в желанието ви да мълчите да не ви сполети същата участ.
Жана заби нокти в ръцете си, но се усмихна.
— За една чиста съвест — рече тя — какво значение има преследването? Ще ме изобличи ли Бастилията в престъпление, което не съм извършила?
Кралицата изгледа гневно Жана.
— Ще говорите ли? — тросна се тя.
— Нямам какво да кажа, госпожо, освен на вас.
— На мен? Нима не говорите на мен?
— Не, на вас сама.
— Аха, разбирам — извика кралицата, — искате при закрити врати. Страхувате се от скандала на публичното признание, след като ми наложихте скандала на всеобщото подозрение.
Жана се изправи.
— Да не говорим повече — рече тя. — Всичко, което направих, беше заради вас.
— Какво безочие!
— Аз търпя смирено обидите на моята кралица — каза Жана, без да промени цвета на лицето си.
— Тази вечер ще спите в Бастилията, госпожо Дьо ла Мот.
— Добре, госпожо. Но преди да заспя, по навик ще се помоля на Бога да запази честта и доволството на Ваше величество — отвърна обвинената.
Кралицата се изправи разярена, мина в съседната стая и затръшна силно вратите.
— След като победих змея — каза тя, — ще смажа и усойницата!
„Аз зная наизуст играта й — рече си Жана, — мисля, че спечелих.“
88.
Господин Дьо Бозир мислеше, че гони заек, а всъщност агентите на господин Дьо Кросън гонеха него
Госпожа Дьо ла Мот бе затворена, както бе поискала кралицата. Никаква друга компенсация не се стори по-приятна на краля, който подсъзнателно мразеше тази жена. Съдебният процес по аферата с колието започна с цялата ярост, която могат да вложат в него разорени търговци, надяващи се да се измъкнат от затруднение, обвинени, които искат да се измъкнат от обвинението, и прочути съдии, които държат в ръцете си честта и живота на една кралица, без да се смятат самолюбието и пристрастието. Това беше просто вик на цяла Франция.
По нюансите на този вик кралицата можа да познае и да преброи своите привърженици и врагове. Откакто беше хвърлен в затвора, господин Дьо Роан непрекъснато искаше да му уредят очна ставка с госпожа Дьо ла Мот. Молбата му бе удовлетворена. Кардиналът живееше в Бастилията като велможа във взета под наем къща. Освен свобода при поискване му се позволяваше всичко.