Колието на кралицата

Процесът още от началото придоби скандален характер поради общественото положение на обвинените лица. Така например хората се чудеха как за един Роан могат да поддържат обвинение в кражба. Служителите и управителят на Бастилията засвидетелстваха на кардинала цялата почтителност, цялото уважение, полагащи се на нещастието. За тях той беше не обвиняем, а човек, изпаднал в немилост. Нещо повече, когато се разпространи, че господин Дьо Роан става жертва на интригите в кралския двор, хората започнаха да се отнасят към принца вече не със симпатия, а с възхищение. Но господин Дьо Роан, един от първите сред благородниците в кралството, не разбираше, че дължи обичта на народа единствено на това, че го преследваха по-благородни от него. Господин Дьо Роан, последна жертва на деспотизма, беше всъщност един от първите революционери на Франция. Разговорът му с госпожа Дьо ла Мот бе отбелязан с една необикновена случка. Графинята, на която се позволяваше да говори тихо всеки път, станеше ли дума за кралицата, успя да каже на кардинала:

— Отстранете оттук всички и ще ви дам исканите от вас разяснения.

Господин Дьо Роан пожела да бъде сам и да я разпита тихичко. Отказаха му, но оставиха адвоката му да разговаря с графинята. Колкото до колието, тя отговори, че не знае какво е станало с него, но че са можели да го дадат и на нея. Когато адвокатът възрази, смаян от дързостта й, тя го попита дали услугата, която бе направила на кралицата и на кардинала, не струва един милион. Адвокатът повтори думите й пред кардинала, той пребледня, наведе глава и разбра, че е попаднал в капана на тази дяволска птицеловка. Но докато мислеше вече да потули шума около аферата, която злепоставяше кралицата, неговите врагове, а и неговите приятели го насъскваха да не прекратява борбата. Възразяваха му, че честта му е застрашена, че се отнася за кражба, че докато не се произнесе върховният съд, невинността не е доказана. А за да се докаже невинността му, трябваше да се докажат връзките му с кралицата, следователно да се докаже нейното престъпление. На това разсъждение Жана отвърна, че никога не би обвинила кралицата, нито кардинала, но ако упорито продължават да я смятат отговорна за колието, тя ще направи това, което не желаеше да направи, ще докаже, че кралицата и кардиналът са имали интерес да я обвинят в лъжа. Когато тези заключения бяха съобщени на кардинала, той изрази цялото си презрение към жената, която искаше да го принесе в жертва. Добави, че разбира донякъде поведението на Жана, ала никак не разбира поведението на кралицата.