Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Една вечер, няколко седмици след като Ханс се настани у тях, прибирайки се вкъщи от среща с приятели, те завариха момчето в гостната — то сладко спеше на няколко стола, събрани един до друг Беше вече полунощ, но Волфганг не мислеше да премества Ханс в спалнята. Новата му соната за пиано бе току-що донесена от колиета и той нямаше търпение час по-скоро да я чуе.
— Щанци, събуди Ханс, само по-внимателно, да не го стреснеш, а после му дай чаша вино — да се поободри.
Обаче изпълнението на Ханс огорчи Волфганг — момчето, което така добре четеше на прима виста, този път едва разчиташе нотите и не можеше да се съсредоточи. Но той не почна да ругае ученика — вън цареше нощ, Ханс бе изморен. И тогава Волфганг веднага откри причината за разсеяността на момчето. Сукното на билярдната маса беше скъсано, по всяка вероятност с щеката. Волфганг се вбеси. Да съсипят любимата му билярдна маса! И нали беше забранил на Ханс да пипа билярда без разрешение.
Ханс се разплака. Волфганг, който не понасяше сълзите, го прегърна и рече:
— Нима е предполагал, че ще стане така? На татко сигурно не му е по-лесно с внука, нали, Щанци?
Констанце само вдигна рамене. Леополд, взел при себе си детето на Нанерл, показа с това по-голямата си привързаност към внука, отколкото към сина. „Интересно, обижда ли това Волфганг“ — мислеше тя. Той никога не казва една-едничка дума против баща си, но сега доста по-рядко му пишеше.
Леополд бе много огорчен, задето Волфганг почти престана да пише. С мъка в сърцето стоеше до прозореца в Танцмайстерзал. Вече със седмици от Виена не идват никакви вести. Присъствието на осеммесечния внук вкъщи доставяше на Леополд огромна радост, но детето е още съвсем малко, рано е да го учи, както бе учил малкия Волферл. Пощенската кола не се показваше, закъсняла беше поради лошото време — през зимата това често се случва. Оставаше само една утеха: да пише на Нанерл. С дъщерята, която живееше в Санкт Гилген, той редовно кореспондираше.
„Малкият Леополд обича да слуша как свиря. Веднага престава да плаче, затова твърдо вярвам, че и той ще има моцартовски слух. Само да ми даде господ по-дълъг живот, за да успея да го обуча: понякога се чувствувам толкова стар, не мога да повярвам, че съм само на шестдесет и шест. Вече няколко седмици как не съм получил от брат ти нито ред, а тук не остана един човек, с когото да размениш свястна дума. Извинявай, ако ти досаждам с мърморенето си, но повечето сведения за брат ти получавам от втора ръка.
Императорът е дал съгласие да бъде поставена «Сватбата на Фигаро» и в последното си писмо брат ти обясняваше, че цялото си свободно време посвещава на операта, затова не ми пишел. Намирам сюжета на «Фигаро» малко скучен, в него има доста интриги и суетня; за да стане за опера, такова нещо се нуждае от значителна преработка. И все пак съм уверен, че музиката ще се хареса. Надявам се тя ще бъде отплата за похабените от Волфганг сили, за споровете и неприятностите, които възникват неизбежно в такива случаи. Говори се обаче, че този да Понте, който пише либретото, бил умен човек. Ще трябва да пусне в ход цялото си умение, за да остане Йосиф доволен.“
На другия ден от Волфганг се получи пощенска пратка с ноти и кратка бележка бил крайно претоварен, пише музика, разпределя ролите и преработва ариите, тъй че почти не му оставало време за писмо. Изпраща на Леополд два нови концерта за пиано, една соната за пиано и цигулка и две арии от новата си опера.
Леополд, който линееше от скука и жалост към себе си, изведнъж си намери занимание. Арията на „Фигаро“ беше толкова блестяща, че сам той изпита желание да я изпее, а арията на графинята излъчваше нежност и трогваше до сълзи с прочувствената си любов. Но сетне практичните съображения надделяха и той писа на Волфганг, че макар ариите да са прекрасни, те са много трудни: за изпълнението им ще са нужни чудесни гласове и доста репетиции.
Волфганг отговори на татковото писмо веднага и съобщи, че за пръв път в живота си разполага е певци, достойни да изпълняват ариите му.
Той познавал всички и бил доволен от разпределението на ролите. Ролята на Фигаро, както разчитал, била възложена на Бенучи. Луиза Ласки в концерта на която взел участие и бил във възторг от гласа й — пеела партията на графинята. Партията на Керубино се изпълнявала от Доротея Бусани — нейното сопрано също харесвало на Волфганг, а мъжът на Доротея, Франческо Бусани — прекрасен актьор и певец, изпълнявал ролите на Бартоло и Антонио. Партията на граф Алмавива дали на Стефано Мандини той можел да направи необходимото впечатление, но за този певец Волфганг имаше съмнения: Мандини бе приятел на Салиери. Малката, обаче важна роля на Марцелина изпълнявала жената на Мандини — Мария. Майкъл Кели, също прекрасен артист и певец, изпълнявал дон Базилио и дон Курцио. Сузана щяла да се пее от любимата му певица във Виена Ан Сторас.