Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Обикновено, когато кипнеше, Мин се опитваше да го успокои, но този път се изправи в стола си и загледа гневно двете Айез Седай. Напълно беше съгласна с него. За да продадат един кон, бяха отстъпили цялата конюшня!
Пред това избухване Рафела се олюля, но Мерана се овладя и очите й заприличаха на кафяви пламъци, прошарени със златни жилки.
— Нас ли кориш? — солна му се тя с тон, толкова леден, колкото жарък беше погледът й. Отново се бе превърнала в Айез Седай, каквито бяха изглеждали те в очите на детето Мин, по-царствена от всички кралици и по-властна от най-могъщите властници. — Ти беше там в началото, тавирен, и можеше да ги усучеш както си поискаш. Можеше да ги накараш да коленичат пред теб! Но напусна! Никак не останаха доволни като разбраха, че са танцували под свирката на тавирен. Научили са се някъде да сплитат щитове и още преди да напуснеш кораба, двете с Рафела бяхме заслонени. За да не можем да се възползваме от Силата, както казаха. Неведнъж тази Харайн ни заплаши, че ще ни овеси на такелажа с главите надолу, докато не се вразумим, и аз поне повярвах, че като нищо ще го направи! Радвай се поне, че ще ти дадат корабите, които ще им поискаш, Ранд ал Тор. Харайн щеше да ти отстъпи само шепа! Бъди доволен, че не поиска новите ти ботуши и този твой отвратителен трон в добавка! О, между другото тя те призна за Корамуур, да се задавиш дано от това!
Мин я зяпна. Ранд и Добрайн също я зяпнаха и челюстта на кайриенеца увисна. И Рафела я зяпна, а устата й замърда беззвучно. Впрочем пламъците в очите на Мерана бързо угаснаха и те бавно започнаха да се разширяват, сякаш самата тя едва сега чу и осъзна какво е казала.
Драконовия скиптър затрепера в юмрука на Ранд. Мин беше виждала как понякога гневът му набъбва, готов да бликне и от по-дребни неща. Замоли се наум дано по някакъв начин взривът да се размине, но не виждаше как.
— Изглежда — най-сетне рече той, — че думите, които един тавирен извлича, не винаги са онова, което му се иска да чуе. — Гласът му беше… спокоен. Мин не посмя да го нарече смислен. — Добре се справихте, Мерана. Подхвърлих ви храна за псета, но двете с Рафела се справихте добре.
Двете Айез Седай се олюляха и за миг Мин си помисли, че ще се изсипят на локви върху пода от облекчение.
— Поне успяхме да премълчим подробностите пред Кацуан — каза Рафела и притеснено заоправя полите си. — Нямаше как да скрием пред всички, че сме постигнали някакво споразумение, но всичко това пред нея го премълчахме.
— Да — промълви Мерана. — Тя дори ни причака, докато идвахме насам. Трудно е да скриеш каквото и да било от нея, но успяхме. Решихме, че не бихте искали тя да… — И млъкна пред каменния поглед на Ранд.
— Пак Кацуан — промълви той мрачно. Намръщи се към гравираното парче от копие в ръката си, после го хвърли на един от столовете, сякаш не можеше да разчита на самия себе си, докато го държи. — Тя е в Слънчевия палат, нали така? Мин, предай на Девите отвън да предадат посланието ми на Кацуан. Тя трябва да се яви пред Преродения Дракон колкото може по-скоро.
— Ранд, не мисля, че… — почна неспокойно Мин, но Ранд я прекъсна. Не грубо, но доста твърдо.
— Моля те, направи го, Мин. Тази жена е като вълчица, дебнеща кошарата. Смятам да разбера какво иска.
Мин се помая, после се изправи и провлече крака към вратата. Не беше единствената, която смяташе, че идеята не е никак добра. Или че поне й се ще да не е тук, когато Преродения Дракон се изправи срещу Кацуан Мелайдрин. Добрайн тръгна с нея към вратата с припрян поклон почти в движение, и дори Мерана и Рафела изхвърчаха през вратата преди нея, макар да се престориха, че изобщо не бързат. Вътре в залата поне. Когато Мин надникна в коридора, двете Сестри вече бяха застигнали Добрайн и ситнеха почти бежешком.
Странно, че половината дузина Деви, които стояха отвън, когато Мин беше дошла рано през деня, бяха толкова нараснали на брой, че изпълваха коридора в двете посоки, докъдето й стигаше погледът — високи жени с корави лица, в техните кадин-сор на сиви, кафяви и още по-сиви петна, с шуфите, увити около главите им, и провисналите дълги черни була. Много от тях носеха копия и кожените си кръгли щитове, сякаш очакваха тук да се разрази битка. Някои си играеха по двойки на играта с пръсти, наречена „нож, хартия и камък“, а останалите гледаха напрегнато.
Не толкова напрегнато обаче, че да не я забележат. Когато им предаде посланието на Ранд, последва бърза реч с жестове нагоре-надолу по редиците им, а после две длъгнести Деви се затичаха. Другите се върнаха към играта си или продължиха да гледат още по-напрегнато.