Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Смятам, че трябва да помислим дали да не преместим за малко всички, които не носят колана, във фермата.
Обсъждането беше кратко; те бяха старшите, а тя бе най-старшата. Нищо лошо нямаше, че в това поне се държаха като Айез Седай.
ГЛАВА 30
Първата купа
— Това не го разбирам — възрази Елейн. Стол не й бяха предложили; всъщност когато бе понечила да седне, я скастриха да остане права. Пет чифта очи се бяха приковали в нея, пет жени със стегнати, мрачни лица. — Държите се така, сякаш сме направили нещо ужасно, след като единственото, което сме направили, е да намерим Купата на ветровете! — Надяваше се, че поне са на ръба; съобщението, което Нейлсийн бе донесъл тичешком, не беше съвсем ясно. Мат беше тръгнал нанякъде, като казал, че я бил намерил. Или нещо подобно, призна Нейлсийн; колкото повече обясняваше, толкова повече се мяташе между абсолютната увереност и съмнението. Биргит беше останала да дебне къщата на Реане; тя, изглежда, се потеше там и се съсипваше от скука. Във всеки случай нещата се бяха раздвижили. Елейн се зачуди как ли се справя Нинив в този момент. По-добре от самата нея, надяваше се. Определено не беше очаквала това, когато сподели за успеха им.
— Вие сте застрашили една тайна, пазена зорко от всички жени, носили шала от над две хиляди години. — Мерилил бе стиснала устни, почти на ръба на апоплексията. — Трябва да сте обезумели! Само лудост може да извини това!
— Каква тайна? — настоя Елейн.
Вандийн, застанала до Мерилил от едната страна, със сестра й от другата, оправи раздразнено гънките на светлозелените си поли и каза:
— Ще научиш, когато наистина те издигнат за Сестра, чедо. Надявах се обаче, че си малко по-умна. — Аделиз, в тъмносиня вълна, гарнирана с тъмнокафяво, закима, подсилвайки укора на Вандийн.
— Детето не може да бъде упреквано, че е разкрило тайна, за която не е знаело — намеси се Кареане Франси вляво от Елейн, и намести телесата си в зеленото кресло с позлата. Не беше чак дебела, но почти, с широки рамене и яки ръце като на мъж.
— Законът на Кулата не допуска оправдания — вметна бързо Сарейта с някак самодоволен тон. Очите й гледаха сурово. — Позволят ли се веднъж каквито и да било оправдания, неизбежно ще започнат да се приемат все по-нищожни и по-нищожни, докато не бъде заличен накрая самият закон. — Нейният стол с висок гръб се намираше вдясно. Само тя носеше шала си, но дневната на Мерилил бе подредена като съдилище, въпреки че никоя от присъстващите не го наричаше така. Поне засега. Мерилил, Аделиз и Вандийн разпитваха Елейн като съдийки, столът на Сарейта бе поставен на мястото, където щеше да се намира Обвинението, а този на Кареане — на мястото на Защитата, но Зелената доманка, която уж трябваше да я защитава, закима замислено на думите на обвинителката й, Кафявата тайренка. — Тя си призна вината със собствената си уста. Предлагам детето да бъде задържано в палата, докато напуснем, като й се възложи някоя подходяща тежка работа, за да са заети и умът, и ръцете й. Предлагам също така една здрава доза с чехъла по главата, та да запомни друг път да не се промъква зад гърба на Сестрите. И същото, разбира се, за Нинив, щом бъде намерена.
Елейн преглътна. Да я задържат? Сигурно за да го направят не беше нужно да го нарекат съд. Въпреки че Сарейта все още не бе достигнала годините, за да придобие ликът й безвременност, тежестта на годините на останалите жени я потискаше. Аделиз и Вандийн — с почти напълно побелели коси, и дори от лишените им от възраст лица екнеха години и години. Косата на Мерилил бе черна, но въпреки това Елейн нямаше да се изненада, ако научеше, че носи шала от няколко десетки години. Колкото до последното, Кареане също изглеждаше дълголетница. Никоя от тях не можеше да я доближи по мощ в Силата, но… Всичкият им опит като Айез Седай, цялото това знание. Целият този… авторитет. Твърде тежко напомняне, че тя самата е едва осемнадесетгодишна и само допреди година е носила бялото на новачка.
Кареане не предприе нищо, за да отхвърли предложенията на Сарейта. Май щеше да е най-добре да продължи да се защитава сама.
— Очевидно тази тайна, за която говорите, има нещо общо с Кръга, но…
— Родството теб не те интересува, чедо — рязко я прекъсна Мерилил. Пое си дълбоко дъх и приглади нашарените си със златно везмо поли от сребриста коприна. — Предлагам да си изречете присъдите.