Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Извинявайте, не мога… — Обърна се и хукна към кабинета на мистър Стодард, който се намираше в задната част на банката. Каза му, че й се налага да излезе, за да се обади по телефона. Мистър Стодард държеше да знае кой кога излиза и защо и на служителите им беше неудобно да го молят да ги пусне, но Джени се обърна към него по такъв начин, сякаш нямаше никакво съмнение, че ще получи разрешение, и мистър Стодард каза:
— Разбира се, Джени.
Влезе в аптеката, където й развалиха пари на по пет и десет цента и отиде да се обади на Робърт. Минаха близо пет минути, преди да я свържат с него.
— Робърт, Грег е изчезнал.
— Изчезнал? Как така изчезнал?
— Вчера са намерили колата му край реката, но него самия го няма. Хазяйката му ми се обади преди малко. Да не би да е паднал във водата онази вечер?
— Едва ли. Когато си тръгнах, той седеше на брега. Освен… освен ако е бил толкова зашеметен, че е изгубил равновесие. Не е изключено.
— Той седеше на брега, когато ти си тръгна, така ли?
— Ами да, не го изпратих до колата му. Полицията е намерила колата, така ли?
— Да. Сега търсят в реката. — Чу как Робърт въздъхна дълбоко в слушалката:
— В такъв случай може би трябва да се обадя в полицията. Да не би пък да е отишъл у някой приятел? Куинстаун е наблизо.
— И мисис Ван каза същото. Но не съм чувала Грег да познава някого там. Не искам да се обаждаш на полицията, Робърт. Нали си го оставил на брега? Нямаш никаква вина и не могат да те държат отговорен.
— Не мисля, че ще ме държат отговорен, но ако Грег не се появи, ще трябва да се обадя на полицията.
— Не им се обаждай днес. Изчакай.
— Добре, ще изчакам.
— Хайде да се видим довечера! — Нямаха уговорена среща за тази вечер. Бяха се разбрали евентуално за сряда.
— Може. Да дойда ли у вас след вечеря? Имам час при зъболекар в Лангли в пет и половина и не знам колко време ще му отнеме да ми изпили зъба, за да му сложи корона.
— Няма значение, ще те изчакам за вечеря. Ела на вечеря, Робърт, когато и да свършиш. Дано не те боли много.
Робърт се засмя.
Джени се прибра в пет и петнадесет. Беше ходила на пазар в Хъмбърт Корнърс, откъдето купи и „Лангли Газет“, и щом влезе вкъщи, остави мрежата с продуктите и отвори вестника. На втора страница видя колата на Грег — лявата врата беше полуотворена, така както я бяха намерили край реката. В краткото съобщение под снимката се казваше, че двадесет и осем годишният Грегори Уинкуп от Хъмбърт Корнърс е изчезнал в събота вечер, когато хазяйката му забелязала, че не се е прибрал. Съдейки по пречупените клони на храстите и следите от стъпки между реката и колата, би могло да се заключи, че той се е борил с някого. Единствената улика, с която разполагала полицията, били три малки копчета от мъжки костюм.
От костюма на Робърт, помисли си Джени. А защо не и от костюма на Грег? В събота вечер не беше забелязала да липсват копчета от костюма на Робърт. Естествено бе вестниците да придадат мистериозен характер на случката, за да предизвикат колкото може по-голяма сензация. Накрая сигурно ще се окаже — както предполагаше Робърт, — че Грег е бил у някой приятел, с когото са си пийнали порядъчно. Грег имаше един приятел в Ритърсвил на име Мич. Той беше автомобилен монтьор и пиеше доста. Нямаше да бъде никак чудно, ако Грег бе прекарал няколко дни в пиене след свиването с Робърт. Беше й казал, че когато развалила годежа им, не бил изтрезнял цели два дни. Джени се опита да си спомни малкото име на Мич, но не можа. В телефонния указател на Ритърсвил имаше поне тридесет души, които се казваха Мичъл. Обади се на мисис Ван Влийт.
Грег не й се бил обаждал, но тя чула, че „ескадра“ от шест патрулни лодки претърсвали с прожектори реката в участъка между Куинстаун и Трентън. Джени беше чула сирените в банката в Хъмбърт Корнърс, която се намираше по-близо до реката, отколкото къщата й.
— Мисис Ван, знаете ли малкото име на Мич, приятеля на Грег? Този, който живее в Ритърсвил?
— Мич? Не, Грег не е споменавал името му пред мен. Защо? Смятате ли, че той има нещо общо?
— Не, но мисля, че не е изключено Грег да е с него. Грег не се е удавил, мисис Ван.
— Защо смятате така?
— Просто така ми се струва.
— Кога се видяхте с Грег за последен път?
— Мисля, че беше преди повече от месец.
— Той много страда, откакто се разделихте с него, Джени. От няколко седмици е толкова унил. Но това не го чух от него, а от друг човек. Мина ми през ум, че може да се е самоубил. Да се е хвърлил в реката.
— Едва ли. Съмнявам се, че се е хвърлил в реката. Нека изчакаме. Дочуване, мисис Ван!
Робърт пристигна в седем и половина с увиснала горна устна.
— Едно уиски с лед може да ми се отрази добре.