Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Той няма да се върне до три четвърти час или повече — рече младата дама, надзираваща вътрешния ред в „Синият глиган“.
— Отлично, драга моя — отвърна Сам. — Нека ми донесат бренди и хладка вода за девет пенса и мастилница, моля, мис.
Когато напитката, хладката вода и мастилницата бяха донесени в малката приемна и младата дама старателно уравни въглените в камината, за да не пламтят, и отнесе ръжена, за да не се ръчка огънят без предварително уведомление и изрично съгласие на „Синият глиган“, Сам Уелър седна в едно сепаре близо до камината и извади листа с позлатените краища заедно с твърдовърхото перо. Сетне внимателно провери да няма влакна по перото, избърса масата да няма трохи по нея, придърпа маншетите на жакета си, прибра лакти и се приготви да пише.
За онези дами и господа, несвикнали да се отдават често на писачески занимания, съчиняването на едно писмо съвсем не е лека работа; в подобни случаи винаги се счита за необходимо пишещият да наклони глава към лявото рамо тъй, че очите му да бъдат възможно най-близо до равнището на листа, и като гледа от този ъгъл буквите, които пише, да оформя с устни съответните звуци. Тези движения, макар и да подпомагат съществено оригиналното творчество, забавят до известна степен напредъка в писането; и Сам бе прекарал неусетно цял час и половина в оформяне на думи с дребен почерк, като заличаваше сбърканите букви с малкия си пръст и полагаше новите върху им, а това изискваше да ги повтаря с мастило няколко пъти, за да са четливи през направените петна, когато отведнъж се стресна, защото вратата се отвори и при него влезе баща му.
— Здравей, Сами — рече бащата.
— Здравей, мой лазурни — отвърна синът, оставяйки перото си. — Казвай новините около мащехата.
— „Мисис Уелър спа много спокойно снощи, но е особено опърничава и неприятна таз заран. Подписан под клетва Т. Уелър, Ескуайър, Старши“. Туй е последният бюлетин, Сами — отвърна мистър Уелър, като си отвързваше шала.
— Няма ли подобрение? — запита Сам.
— Всички признаци влошени — отвърна мистър Уелър, клатейки глава. — Ама ти к’во си захванал? Към наука въпреки мъчнотиите, а, Сами?
— Свърших вече — рече Сам с известно стеснение. — Писах писмо.
— Тъй, тъй, виждам — отвърна мистър Уелър. — Дано не е на някоя млада жена, а, Сами?
— Е, и да отричам, все това — отвърна Сам. — Писах „Валънтайн“.
— К’во, к’во?! — извика мистър Уелър, явно ужасѐн от думата.
— „Валънтайн“ — повтори Сам.
— Сами, Сами — реч мистър Уелър с укор в гласа, — не мислех, че ще го сториш. След поуката, дет я имаш от лошите склонности на баща ти; след всичко, дет съм ти казвал по този въпрос; след кат видя със собствените си очи мащеха си и беше в нейна компания: туй, смятах аз, ще ти е обеца на ухото, дет ще я имаш до последния час на твоя живот! Не мислех, че ще го сториш, Сами, не мислех, че ще го сториш! — Тези размисли се оказаха непосилни за добрия стар баща и той вдигна чашата на Сам към устните си, като я изпразни до дъно.
— К’во ти стана сега? — запита Сам.
— Нищо, нищо, Сами — рече мистър Уелър. — Ще ми бъде страшна мъка, на моите години, но аз съм достичка твърд и туй е една утеха, както рекъл някакъв много стар пуяк, когато фермерът казал, че трябвало да го заколи за лондонския пазар.
— За к’ва мъка говориш? — попита Сам.
— Да те видя женен, Сами… Да те видя кат жалка жертвичка, дет мисли всичко туй знаменито, щот е млад и зелен — отвърна мистър Уелър. — Страшна мъка е туй за бащиното сърце, Сами.
— Глупости — рече Сам. — Аз нямам намерение да се женя, хич не се трогвай от таз работа; знам, че ти ги разбираш тези неща. Поръчай си тютюн за лулата, пък аз ще ти прочета мойто писмо. Хайде!
Не бихме могли да кажем със сигурност дали защото предвкусваше тютюна на лулата си, или защото дойде до утешителното заключение, че цялото семейство имаше съдбовна склонност да стига неизбежно до брак, но мистър Уелър се поуспокои и скръбта му стихна. Склонни сме да предположим, че се дойде до този резултат под съвместното действие на тези два източника на утеха, защото втория той повтаряше непрекъснато с тих глас, като междувременно позвъни със звънчето да си поръча от първия. После се освободи от най-горната си дреха, запали лулата, изтъпани се пред камината с гръб към огъня, тъй че да се стопли напълно и същевременно да се обляга на горната полица, и като обърна към Сам значително смекченото си от благотворното влияние на тютюна лице, подкани го да „почва стрелбата“.