Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Този тон, макар, общо взето, да не беше според очакванията на мистър Дорит, страшно му допадна. Той означаваше, че господинът, който имаше връзки във висшето общество и не беше прост занаятчия, ще му бъде задължен. Мистър Дорит изрази задоволството си, като се остави в ръцете на мистър Гауън, и каза, че се надява да се опознаят по-отблизо.
— Много сте добър — каза Гауън. — Аз не съм се откъснал от обществото, откакто влязох в „братството на четката“ (най-прекрасните хора на земята), и се радвам, като ми замирише на чудесния стар барут от време на време, макар че той хвърли във въздуха и мене, и настоящото ми призвание. Не бива да си мислите, мистър Дорит — тук той отново се изсмя непринудено, — че изпадам в плен на принципите на занаята, защото не е така; кълна се, че не мога да не им изневерявам, където и да отида, макар че, кълна се в Юпитер, обичам и почитам занаята с цялата си душа… но мога ли да предложа да уговорим времето и мястото?
Ха! Мистър Дорит не би могъл да повдигне… хм… никакво съмнение от този род спрямо откровеността на мистър Гауън.
— Отново сте много добър — каза мистър Гауън. — Мистър Дорит, чувам, че ще отивате в Рим. Аз също отивам в Рим, където имам приятели. Позволете ми да започна изпълнението на престъпните си замисли спрямо вас там, а не тук. Всички ще сме притеснени в края на престоя ни тук и макар че надали има във Венеция по-беден човек със здрави лакти от мене, аз още не съм отърсил любителя от себе си — ето, виждате ли как компрометирам занаята отново! — и не мога набързо да се нахвърля на поръчката само заради някакви петачета.
И тези приказки бяха така добре посрещнати от мистър Дорит като предишните. Те станаха прелюдия към първата покана на мистър и мисис Гауън на вечеря и умело поставиха Гауън на неговите обичайни позиции в новото семейство.
Те определиха позицията и на жена му. Мис Фани разбра особено ясно, че красотата на мисис Гауън е струвала много на мъжа й; че в семейство Барнакл е имало доста неприятности заради нея и че мисис Гауън — кралицата майка, почти съкрушена, решително се противопоставила на брака, докато майчинските й чувства не я надвили. Мисис Дженеръл също разбра, че тази връзка е причинила много скръб и разногласие в семейството. За честния мистър Мийгълс не се и спомена, освен че е естествено, разбира се, за човек като него да желае да издигне дъщеря си от своята неизвестност и никой не можел да го обвинява, че е направил всичко за това.
Интересът, който малката Дорит изпитваше към красивия обект на тази лесно приета версия, беше твърде сериозен и внимателен, за да допусне неточни наблюдения. Тя можа да прозре, че тук е източникът на тъгата, която осеняваше мисис Гауън, и инстинктивно почувствува, че във всичко това няма нито грам истина. То обаче постави пречка за дружбата й с мисис Гауън, тъй като школата за помади, прах и призми продиктува най-голяма учтивост към нея, но никаква голяма близост и малката Дорит, по принуда ученичка от тази школа, трябваше смирено да се покорява на указанията й.
И все пак между двете вече се бе установило съчувствено разбирателство, което би преодоляло и по-големи трудности и би създало приятелство, дори и по-рядко да се виждаха. Като че ли и самата случайност способствуваше за това, като им даде ново доказателство за сходството им, а именно антипатията, която и двете изпитваха към парижанина Бландоа — антипатия, която граничеше с ужаса и отвращението, които човек изпитва към влечуго.
Освен това активно сходство помежду им съществуваше и пасивно. Бландоа се държеше и към двете съвсем еднакво и обноските му към тях винаги съдържаха нещо различно от държането му към другите. Разликата беше твърде фино изразена, за да се забележи от всички, но те я усещаха. Някакво трепкане на окото или просто движение на бялата му гладка ръка или едва доловимо подсилване на обичайния му навик да провисва нос и вирва мустаци и за двете означаваше важничене, отправено лично към тях. Сякаш искаше да каже: „В тази област притежавам скрита власт. Каквото зная, зная.“