Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
за първи път — Карла, която не се усмихваше. Гостувания с преспиване нямаше.
Бе като изпитание за издръжливостта на бивши затворници или музиканти. Движех се
сред паяжини от феромони, тестостерон и адреналин, разделен от жената, която обичам и с
която не можех да спя, но можех да говоря, през ден.
Все тъй бях сприхав. Ала точно тогава в Южен Бомбай сприхавостта бе нещо нормално
и никой не го забелязваше.
Мярката на всеки човек е в разликата между неговата човешка мимолетна същност, която непрекъснато се мени, и неговата отдадена същност. Бях изцяло отдаден на Карла, но
дистанцията между нас оставяше моята отдаденост сама-самичка да пази пламъка на свещта
от вятъра, докато човешката ми същност бродеше навън по улиците.
Както често се случва, по онова време всяка улица бе като карнавал за скиталците.
Страхът е липса на Истина, а алчността е липса на Вяра, ми бе казал веднъж Идрис.
Седмици наред страхът и алчността дебнеха из улиците и бордеите на Южен Бомбай —
шест дълги седмици на напрежение, грабежи, спекула и пролята кръв из тъмните улици.
Хашишът, марихуаната, стимулантите, опиатите и всичката дрога пет пъти покачиха
цената си. Най-хитрите държавни служители подобаващо вдигнаха сумите за рушвети и
отприщиха каскада от корупция, която им натрупа малки състояния и удвои подкупа от десет
рупии за пътните полицаи. Сребролюбието трупаше печалби на лунна светлина и страхът бе
единственият приятел на улицата.
Запознах се с едно хлапе, съвсем нов член в Компанията на Хюсеин, което харесах; после — час по-късно — чух, че са го убили. Същото се повтори и с друг млад боец от
Компанията само няколко дни по-късно: едва няколко часа деляха ръкостискането от шепата
пръст.
Страдах, макар и да не бях намесен по никакъв начин. Всеки път се тревожех, когато се
запознаех с нов боец, готов да воюва.
Велоубийците сключиха договор с Компанията на Хюсеин и се заловиха да избиват
„Скорпионите". „Скорпионите" пък чистеха мотористите на Хюсеин. Той на свой ред
опожари един техен бар със запалителни бомби.
„Скорпионите" ограбиха банка в Южен Бомбай и избягаха. В отговор Компанията на
Хюсеин обра на тяхна територия микробус за превозване на пари. Бандите използваха
откраднатото за подкупи и заплахи на банковите служители и охраната. Поради липса на
свидетели разследването бе преустановено.
Всеки продавач на оръжие искаше тройна цена. Мъжете, които търсеха пистолет, продаваха сватбените накити на жените си. Ерата на брадвите и ножовете, на схватките очи в
очи отмина със зимното слънце и на нейно място дойдоха престрелките.
В уличната война всяко тъмно кьоше носеше смърт и убитите в тези кьошета бяха по
четирима души седмично, докато яростта не утихна. През онези седмици аз плащах на двама
от най-добрите млади бойци на Команчи да следят и да пазят Карла. Искаше ми се сам да я
пазя, но тя нямаше да ми позволи.
Внезапно, както бе и започнала, войната за Южен Бомбай се прекрати само за ден —
между Компанията на Хюсеин и „Скорпионите" бе обявено примирие и Хюсеин и Вишну се
срещнаха, за да преговарят. Каквото и да сивяха казали насаме, излязоха от стаята с
декларация не само за мир, но и за братско обединение.
Двете банди се договориха да се обединят в една. Името на новосъздадената Компания
беше проблематично, защото някои от хората на Кадербай-Санджай-Хюсеин заявиха, че по-
скоро ще се застрелят, но няма да се нарекат „Скорпиони". Новосформираната обединена
мафия бе наречена Компанията на Вишну. Макар да Разполагаше с повече хора, Вишну
притежаваше много по-малка територия от Хюсеин и приеха, че като кръстят Компанията на
него, ще се потушат уличните бунтове и ще намалеят набезите към южен Бомбай от външни
банди, които се бяха възползвали от размириците.
Заседанията на Съвета бяха председателствани от двамата водачи, всеки от които
признаваше властта на другия. Местата в Съвета бяха разпределени поравно между
членовете на бившите банди и печалбите от мира бяха поделяни.
Равновесието между ограничено доверие и безгранична ненавист се поддържаше
трудно, затова племенници и племеннички на двете страни бяха пратени да живеят при врага