Сянката на планината

Дива прегледа уводната статия, разгледа снимките на баща си, подаде ми вестника и

падна в прегръдките на Навин.

Бяха заловили бандата, отговорна за клането в имението на Девнани. Направили бяха

самопризнания и ги пратили в затвора- оказаха се африканско-китайски престъпници, доставящи по-голямата част от фармацевтичните удоволствия, прекарвани нелегално през

Бомбай за Лагос. Разбиването на бандата и разкриването на убийствата е триумф на

органите от няколко страни, се казваше от полицията. Временният главен изпълнителен

директор на „Девнани индъстриз" Раджеш Джайн отново призоваваше изчезналата

наследница да дойде и встъпи в правата си.

Вече нямаше заплаха за Дива, тя бе свободна да изостави керосиновите лампи и пак да

заживее в електрическия свят.

— Лин, да ти предложа шишенцето си? — обади се Дидие.

Той се бе заговорил с Кавита, разменяха си шеги и изражението й ми даде да разбера, че

съм я прекъснал и търпението й се изчерпва.

— Кавита, ти как разбра, че Дива е тук?

— Нали вие с Карла имате телепатична връзка — изръмжа тя и удари една глътка от

плоското шише на Дидие. — Ти ми кажи!

— Това пък какво значи?

— Лин, защо не вземеш да се прибереш! — сопна се тя. — Нали си имаш дом?

Не знаех за какво толкова е сърдита, но не ме засягаше.

— Чао, Кавита.

Излязох на улицата и тъкмо бях запалил мотора, когато един мотоциклет спря до мен и

някой ме извика по име. Беше Рави, уличният боец от Компанията, който обикаля заедно с

мен в нощта на двайсет и четири часовата поръчка.

— Абдула ме прати да те намеря — каза той, без да слиза от мотора, стиснал високото

кормило. — „Скорпионите" убиха Амир. И Фарид умря.

— Мир на душите им. Какво се е случило?

— „Скорпионите" изкарали Амир от къщата му и го убили на улицата.

— Мамка му!

— Фарид превъртял. Нахлул в ареста на полицията с изстрели.

— И какво станало?

— Ченгетата се разбягали, а Фарид застрелял трима от „Скорпионите", арестувани за

пожара. Онзи грамадният, Хануман, спасил Вишну. Отнесъл шест куршума. Издъхнал е, няма

я вече грамадата. И Данда, и той си отишъл.

— А с Фарид какво е станало?

— Ченгетата се върнали въоръжени до зъби и го разстреляли. Шейсет куршума

изгърмели по него, разправят.

— Й'алла.

— Пич, скатай се от улицата. Трепят се като каубои и индианци. Аз съм си индиец и не

ща да се забърквам в тая гнус.

Той бързо потегли — самотен куриер във военна зона, гневен и Уплашен: лоша

комбинация у един мъж.

Никога не бях виждал Рави уплашен. Той беше спокоен тип, такива ги има във всяка

банда. Но загубата на лудата глава Амир

— първия, който се впускаше в танци, щом засвиреше музика, първия, който раздаваше

удари във всеки бой, и на Фарид Уредника — боксьора шампион, и двамата пълноправни