Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Помисли си дали да не изтича и да стисне ръцете на жената. Ако не стореше нещо, ей тук щеше да умре от вълнение.
Рюстем полудяваше от желание да вика от радост, но отново успя да се овладее.
— Казвам, че те чувстваме близък, ага — продължи Хюрем.
За миг замлъкна… Беше ред на най-важния въпрос. Бе го обмисляла с месеци, беше прехвърлила безброй кандидати и във всичките бе намерила нещо да се захване. На нея не ѝ трябваше някой благороден, млад и здрав. Трябваше ѝ зет, който да е алчен, коварен, с безгранична амбиция, по-досетлив и от лисица и по-верен от куче. Накрая реши, че най-подходящ кандидат за целта ѝ бе Рюстем, когото наблюдаваше от дълго време и чиито минало, нрав и характер бе проучила.
Стана ѝ смешно, като се сети за обратите на съдбата: изпречи на пътя ѝ един хърватин, който да попречи на сина ѝ, и мерзавецът бе премахнат. А сега ѝ изпрати друг хърватин, който да ѝ помогне да сложи на главата на нейния Мехмед османската корона…
Хюрем продължи:
— Накратко, ага. Ако станеш наш зет, ще ни служиш ли добре?
Какво? Какво?
Рюстем не можа да повярва на ушите си. Започна да се ослушва дали не беше чул грешно. Тази жена искаше той да се ожени за Михримах, единствената дъщеря на падишаха на света султан Сюлейман Законодателя, така ли?
Неволно обърна поглед някъде нагоре, сякаш молеше за помощ, за да не полудее. Щеше да стане зет на падишаха, така ли? При това и на Хюрем.
Мислено крещеше от радост. Сега вместо неизменната лисича усмивка по лицето му се изписа слисано, но самодоволно изражение. Сякаш изведнъж кръстът и раменете му се бяха изправили.
Едно съмнение обаче изникна в мислите му. Защо? Защо самият султан Сюлейман да даде единствената си дъщеря на хърватското девширме, куция Рюстем?
Опита се да събере разпилените си мисли. Нали Сюлейман даде сестра си Хатидже султан на хърватина Ибрахим и той му стана зет? Ето че и Рюстем щеше да е дамат. Какво още имаше да разпитва и да мисли? Не го засягаше причината!
Не можа повече да удържи вълнението и радостта си. Хвърли се и коленичи в полите на ценния колкото цяло съкровище кафтан на бъдещата си тъща.
— Вашият роб Рюстем би се жертвал за вас, султанке.
След процедурата по целуване на ръка и поли дойде ред на въпроса, който трябваше всъщност да се зададе:
— Простете за въпроса ми. Но господарят ни съгласен ли е да се сключи този брак?
— Ще бъде.
Стоманената студенина в гласа на Хюрем накара Рюстем да потръпне.
— А Михримах султан уведомена ли е?
— Ще бъде.
— Дали красавицата на красавиците Михримах султан ще бъде съгласна да полага глава на една възглавница заедно с този ваш куц роб?
— Ще бъде.
Хюрем знаеше, че дъщеря ѝ никак не беше такава красавица на красавиците. Нямаше физически недъзи и толкова. Беше много за този куц мъж, но дори и това негово двуличие бе знак, че щеше чудесно да изпълнява зловещата служба, която Хюрем очакваше от него. Погледна с отвращение към превития надве пред нея бъдещ зет, който вече имаше лека гърбица.
— Не получихме отговор на въпроса си, ага. Ако станеш наш зет, ще ни служиш ли добре?
Мъжът вдигна глава и погледна с подобаваща благодарност. А по лицето му отново се беше изписала онази гнусна лисича усмивка. В мозъка му се прескачаха хиляди далавери, а очите му не спираха да се въртят.
— Рюстем ще бъде ваш роб — каза той, сякаш се провикна. — Ако по желаете, би свалил звездите от небето и би ги поднесъл в краката ви.
Хюрем се изправи гневно. Влачейки тежките си поли по земята, тя тръгна към прозореца, изправена като статуя. От вечерното слънце отсрещният бряг на Босфора сякаш бе пламнал в червен пожар. Прозорците на няколко конака на брега като че горяха в огън. Дори не се обърна.
— Задръж си звездите, ага. Ако не ни служиш добре и не си ни верен, ще ги разпръснеш върху гроба си.
И Хюрем направи знак на бъдещия си зет да се оттегли. Докато Рюстем излизаше на заден ход, а сърцето му биеше от вълнение, никой освен четирите стени не чу какво си каза Хюрем султан:
— На мен ми е нужно повече от звезди.
Гюлбахар остана най-учудена от всички, че Хюрем даде единствената си дъщеря на Рюстем. Освен че беше куц, той беше и със седемнадесет години по-възрастен от Михримах. Почти колкото баща ѝ. Гюлбахар дни наред се питаше как Сюлейман се бе съгласил на подобно нещо. Беше и съвсем обикновен. За него се говореше, че е самият дявол и не върши нищо без подкуп, а това не бяха причини един падишах като Сюлейман, който никога не потъпкваше честността и справедливостта, да даде дъщеря си. Гюлбахар много мисли дали московчанката не си правеше някакви сметки, но не можа да разреши загадката.