Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Веднага след закуска — отговори ми добрият капитан — ще изляза да се разходя и вие ще останете сам с нея. Опитайте се да постигнете целта си; бих се радвал извънредно много да премине във вашите ръце. Ако постоянствува в решението, което съобщи, то аз лесно ще намеря тук колар и вие можете да задържите колата си. Благодаря за предложението и със съжаление ще се разделя с вас.
Възхитен, че бях изминал почти половината път и че разрешението на въпроса не беше вече далече, попитах моята красива французойка дали няма желание да разгледа забележителностите на Болоня.
— На драго сърце, ако имах дрехи, които да подхождат на пола ми. Но така както съм, нямам никакво желание да се показвам пред целия град.
— Значи няма да излезете?
— Не!
— Ще ви правя компания.
— Това ме радва много.
Закусихме тримата във весело настроение; след това капитанът излезе. Щом си отиде, казах на Анриета, че приятелят й е излъгал, за да ме остави сам с нея, понеже съм поискал да говоря на четири очи с нея.
— Вчера вие му заповядахте да ви забрави веднага след пристигането ни в Парма, да не се осведомява за вас и да се преструва, че не ви познава, ако случайно ви срещне; тази заповед засяга ли и мене?
— Не съм му давала заповед; нямам правото за това и никога не бих се забравила дотам; аз отправих само молба да ми направи услуга, която трябва да очаквам от него поради нашите отношения. Тъй като той няма никакво право да отблъсне тази молба, то не съм се съмнявала нито за момент, че той ще я изпълни. А що се отнася до вас, сигурно не бих пропуснала да отправя и към вас същата молба, ако смятах, че имате някакви намерения към мене. Вие ми засвидетелствувахте приятелство, но трябва да разберете, че ако в моето положение грижите, които капитанът искаше да положи за мене, могат да ми навредят, то вашите биха могли да ми навредят още повече.
— Понеже знаете, че съм настроен приятелски към вас, то трябва да отгатнете, че не ми е възможно да ви оставя сама без пари, без средства в един град, където даже не можете да се разберете с хората. Вярвате ли наистина, че един мъж, комуто сте вдъхнали най-съкровено чувство, може да ви остави в нужда, след като ви е опознал или е научил от собствената ви уста в какво положение се намирате? Ако мислите така, то нямате правилно понятие за приятелството и ако от един такъв мъж се отзове на молбата ви, то той не ви е приятел.
— Аз съм убедена, че капитанът ми е приятел и вие сам чухте това: той ще ме забрави.
— Не зная от какво естество е приятелството, което този добър човек изпитва към вас и не зная също колко далеч се простира властта, която той упражнява над самия себе си, но знам, че ако той е в състояние да ви направи услугата, за която го помолихте, то приятелството му е съвсем различно от моето. Мисля, че не само не ми е възможно да ви окажа с лекота особената услуга в положението, в което ви виждам, но ако отида в Парма, ще ми е съвсем невъзможно да направя това, което искате от мен, защото ви обичам по такъв начин, че трябва или да ми обещаете да станете моя, или да остана тук. Вие ще отпътувате сама с капитана за Парма, защото чувствувам, че бих станал най-нещастният човек, ако ви съпроводя по-нататък. Не бих могъл да ви видя с друг любовник, със съпруг или в кръга на семейството ви. С една дума, би ми било непоносимо, ако не бих могъл да ви виждам постоянно и да живея с вас. Забравете ме — това са две думи, които се изговарят лесно, но красива Анриета, ако забравянето е възможно за един французин, то един италианец — ако съдя по себе си — не притежава такъв своеобразен талант. С една дума, госпожо, решението ми е непоколебимо: вие трябва да имате добрината да се обясните сега и да ми кажете дали трябва да ви придружа до Парма, или да остана тука. Ако остана тука, то всичко е в ред. Ще отпътувам утре за Неапол и съм сигурен, че ще се излекувам от страстта, която ми вдъхвате. Но ако ми кажете, че мога да ви съпроводя до Парма, тогава трябва да ми дадете уверение, че ще притежавам изцяло сърцето ви. Искам да бъда единствен притежател на вашите прелести. Вземете решението си, преди да се е върнал капитана. Той знае всичко.
— Какво отговори той?
— Че би бил възхитен да ви предостави на моята закрила. Но какво означава тази усмивка?