Драконите на сломеното слънце [bg]

— Иска устройството — отговори магьосникът.

— Магическото устройство? — Тасълхоф го измъкна от джоба си. — Уф! — Той прокара ръка през лицето си. — Сигурно имаш паяци тук. Целият съм се оплел. — Кендерът упорито стисна устройството, сякаш искаше да го предпази. — Може ли драконесата да го подуши, Палин? Откъде е разбрала, че сме тук?

— Не зная — отвърна мрачно магьосникът. Сега всичко му беше ясно. — Няма значение. — Той протегна ръка. — Дай ми го.

— Какво ще правиш? — попита колебливо Тас. Явно все още му нямаше доверие.

— Ще се измъкнем оттук. Магическото устройство не бива да попада в нея.

Палин можеше единствено да предполага какво би сторила с устройството Берил. Магията му би я направила неоспоримата владетелка на цял Ансалон. Дори и миналото да не съществуваше, драконесата лесно можеше да се върне до която и да е точка от времето след Войната на Хаоса, когато великите дракони за пръв път се бяха появили над континента, и да променя събитията така, че неизменно да излиза победителка от всяка битка. В най-добрия случай, с помощта на устройството Берил лесно можеше да прехвърля огромното си разплуто тяло до която и да е точка на света. По този начин едва ли някой повече щеше да се чувства в безопасност от грабителските й набези.

— Дай ми го — повтори бързо той и посегна да го вземе. — Трябва да тръгваме. Бързо, Тас!

— И аз ли идвам с теб? — попита кендерът, като не го пускаше.

— Да! — почти изкрещя Палин. Понечи да добави, че нямат никакво време, ала му хрумна, че поне времето бе единственото нещо, с което разполагаха в изобилие. — Просто… ми дай устройството.

Тас му го връчи.

— Къде ще отидем? — попита нетърпеливо.

Още един добър въпрос. В цялото объркване магьосникът така и не бе имал време да обмисли възможностите.

— Утеха — каза той. — Ще се върнем в Утеха. Ще известим за случващото се рицарите. Соламнийците в тамошния гарнизон разполагат със сребърни дракони и ще могат да се притекат на помощ на хората тук.

Драконите вече бяха по-близо — много по-близо. Слънчевите лъчи се отразяваха в червени и зелени люспи. Огромните им криле хвърляха сенки, които се плъзгаха безшумно по омаслената морска повърхност. Навън камбаните биеха неистово, подканяйки хората да потърсят убежище, да се изтеглят към хълмовете или околните гори. Тръбите свиреха бойна тревога. Тичаха крака, дрънчеше стомана и се разнасяха отсечени заповеди и команди.

Той вдигна устройството пред очите си. Магията му действаше сгряващо като голяма глътка от най-хубавото бренди. Магьосникът затвори очи и призова в ума си думите на заклинанието и необходимите манипулации за активирането на устройството.