![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Наистина имаше достатъчно и алкохолът сгря стомаха на клошарката. Робин изпрати трите момчета да застанат на пост около лагера.
— Номерът е да вдигаш много шум — каза младежът, когато хората му се отдалечиха. — Те не искат да застрелят нищо, защото кръвта ще подлуди останалите животни. — Той седна до огъня, дръпна качулката си и си свали ръкавиците. — Ако искаш да поспиш, Сестра, по-добре го направи сега. Ще се наложи да ги освободим от пост, когато стане светло.
— Кой те сложи начело?
— Аз. — Огънят хвърляше сенки върху лицето му и се отразяваше в светлата му брада. Дългата му коса, която все още беше пълна с пера и кости, го караше да прилича на дивашки принц. — Реших да ви помогна да стигнете до Мерис Рест.
— Защо? — попита Пол. Той се опасяваше от хлапето и му нямаше никакво доверие. — Каква ти е ползата?
— Може би ми се иска малко свеж въздух. Може би ми се пътува. — Погледът му се премести върху чантата на Сестрата. — Или пък нямам търпение да разбера дали ще намерите онези, които търсите. Както и да е, аз си плащам дълговете. Вие спасихте един от моите и съм ви задължен. Затова на сутринта ще ви отведа в Мерис Рест и тогава ще сме квит, става ли?
— Да — съгласи се Сестрата. — Благодаря ти.
— Освен това, ако вас ви убият, искам стъкления пръстен за себе си. Така или иначе на вас няма да ви трябва. — Робин се отпусна на камъка и затвори очи. — По-добре поспете, докато можете.
В гората се разнесе изстрел от пушка, последван от още два. Сестрата и Пол се спогледаха неловко, но младият разбойник си спеше спокойно и необезпокоявано. Изстрелите продължиха още около минута, последвани от гневните писъци на няколко животни… но те бързо затихваха. Пол взе тубата с шльокавица, за да изпие последните останали в нея капки, а Сестрата се излегна и се замисли за утрешния ден.
63
— Пожар! Пожар!
Бомбите падаха отново, земята изригна в пламъци и човешките същества започнаха да изгарят като факли под кървавочервеното небе.
— Пожар!… Нещо гори!
Джош се събуди от кошмара си. Чуваше някакъв мъж да крещи „Пожар!“ вън на улицата. Мигновено стана на крака, прибяга до вратата, отвори я и видя оранжевото сияние, което се отразяваше в облаците. Улицата беше празна, но все още се чуваше мъжкият глас в далечината, който алармираше:
— Пожар!… Нещо гори!
— Какво има? Какво гори? — попита изплашено Глори, която надникна до него през вратата. Арън, който не можеше да се отдели от Ревльото, се намърда между тях, за да види какво става.
— Не знам. Какво има там?
— Нищо — отвърна шивачката. — Само Ямата и… — Тя рязко млъкна, защото двамата едновременно се сетиха.
Там се намираше хамбарът, в който Джош остави Муле. Постройката гореше.
Той си обу ботушите, сложи си ръкавиците и си облече дебелото палто. Глори и Арън също побързаха да се облекат. Зад решетката от автомобилен радиатор на печката горяха няколко червени въглена. Ръсти се беше изправил и седеше върху своето легло от парцали. Погледът му беше мътен, а върху едната страна на лицето и рамото му все още стояха превръзките.
— Джош, какво става? — попита той.
— Хамбарът гори! Заключих вратата, Ръсти! Муле не може да излезе!
Фокусникът се изправи, но краката му бяха слаби и той се подпря на стената. Чувстваше се като скопен бик и беше бесен на себе си. Опита отново, но нямаше сили дори да си обуе ботушите.
— Недей, Ръсти! — каза му Джош и посочи към Суон, която лежеше на пода под тънкото одеяло, което Арън ѝ беше дал. — Остани с нея!
Ръсти знаеше, че ще припадне, преди да е направил десет крачки от бараката. Почти се разплака от яд, но също така му беше ясно, че Суон се нуждаеше от някого, който да я наглежда. Той кимна и падна изморено на колене.
Арън побягна напред. Джош и Глори го последваха. Гигантът успя да постигне онази скорост, която някога показваше на футболното игрище на Обърнския университет, при преодоляването на всичките двеста метра от бараката до хамбара. Още хора излизаха на улицата и бягаха към пожара… не защото искаха да го загасят, а за да се стоплят. Сърцето на Джош се сви. Над грохота на пламъците, които бяха покрили покрива на постройката, чу изплашения рев на Муле.