Каменният кръг [bg]

На ъгъла на Рю дю Норд и Але де Канар обаче видях нещо необичайно; висока фигура със сведени рамене, черно расо и кръгла черна шапка.

— Преподобни Кембъл! — възкликнах аз.

Той се обърна, позна ме, после се поклони и свали шапката си.

— Госпожо Малкълм! Колко се радвам да ви видя отново. — Видя господин Уилъби, примигна и лицето му застина в неодобрително изражение.

— Ъъъъ… това е господин Уилъби — представих го аз. — Той е… помощник на съпруга ми. Господин Уилъби, това е преподобният Арчибалд Кембъл.

— Разбирам. — Преподобният Кембъл по принцип си изглеждаше доста строг, но сега доби вид, все едно бе закусвал с бодлива тел и не му е харесало.

— Мислех, че сте тръгнали от Единбург за Западните Индии — казах аз, с надеждата да отклоня вниманието му от китаеца. Стана; погледът му се премести към мен и омекна леко.

— Благодаря ви за загрижеността, мадам. Все още имам такива намерения. Обаче се наложи спешно да дойда първо във Франция. Ще отпътувам от Единбург другата седмица, в четвъртък.

— А как е сестра ви? — попитах. Той погледна господин Уилъби с неприязън, после направи крачка встрани, за да не му е точно пред очите, и сниши глас.

— Малко се подобри, благодаря ви. Отварите, които предписахте, бяха много полезни. Сега е доста по-спокойна и спи по-редовно. Трябва да ви благодаря отново за любезната ви помощ.

— Няма защо. Надявам се, че пътуването ще ѝ понесе. — Разделихме се с обичайните любезности и с господин Уилъби продължихме по Рю дю Норд, към къщата на Джаред.

— Плеподобен значи свят човек, не ли така? — попита господин Уилъби след малко. Като всички хора от Изтока, и на него му бе трудно да произнася звука „р“, което направи думата „преподобен“ малко гротескна.

— Да — отвърнах, като го погледнах с любопитство. Той сви устни и ги издаде напред, после изсумтя доста развеселено.

— Не много свят, тоя плеподобен.

— Защо мислиш така?

Той ме погледна с блеснали очи, пълни с лукавство.

— Виждал го веднъж, при мадам Жан. Не говорил силно тогава. Много тих тогава, плеподобния.

— О, така ли? — Обърнах се назад, но високата фигура се беше изгубила в тълпата.

— Мръсни курви — уточни господин Уилъби, като направи крайно груб жест в областта на чатала си за илюстрация.

— Да, схванах. Е, сигурно плътта понякога побеждава дори при шотландските свещеници от Свободната църква.

На вечеря споменах, че съм видяла преподобния, но не добавих информацията от господин Уилъби за неговите твърде светски дейности.