Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Безполезно е, бароне — каза сухо Шарни. — Аз съм богат за двама, а и госпожица Дьо Таверне не е от ония жени, за които човек се пазари. Но този въпрос, който искате да обсъдите от ваша гледна точка, трябва да бъде обсъден и от моя гледна точка.
Той едва довършваше думите си, когато вратата на будоара се отвори и се показа Филип, блед, посърнал. Едната си ръка беше пъхнал в куртката, а другата — свил конвулсивно в пестник. Шарни му се поклони тържествено и получи същия поздрав.
— Господине — рече Филип, — баща ми имаше право да ви предложи разговор за сметките на семейството, двамата трябва да ви дадем някои разяснения. Докато господин баронът се качи в стаята си да потърси документите, за които стана дума, аз ще имам честта да обсъдя въпроса по-подробно с вас.
С поглед, изпълнен с безпрекословна властност, Филип даде знак на барона, който излезе разтревожен, предусещайки някаква спънка. Филип изпрати барона до изходната врата на малкия салон, за да е сигурен, че тази стая ще остане празна. Отиде да надникне дори в будоара и след като се увери, че няма да го чуе никой освен този, към когото се обръщаше, скръсти ръце пред графа и каза:
— Господин Дьо Шарни, как смеете да искате ръката на сестра ми?
Оливие се стъписа и се изчерви.
— Дали — продължи Филип, — за да скриете по-добре любовните си похождения с жената, която ухажвате, която ви обича? Дали, като ви видят оженен, да не могат да казват, че имате любовница?
— Истината е, господине… — каза поразен Шарни, като се олюля.
— Дали — добави Филип, — като станете съпруг на една жена, която може да се приближи до любовницата ви по всяко време, да ви е по-лесно да се виждате с тази обожавана любовница?
— Господине, вие се самозабравяте!
— Може и да е така — продължи Филип, като се приближи до Шарни. — Сигурно, като ви стана шурей, да не разкрия това, което зная за предишните ви любовни похождения…
— Това, което знаете! — извика ужасен Шарни. — Внимавайте, внимавайте!
— Да — оживи се Филип, — къщата на егермайстера, наета от вас, тайнствените ви разходки във Версайския парк… нощта… стиснатите ви ръце, въздишките ви и особено нежната размяна на погледите до малката вратичка на парка…
— Господине, за Бога! Господине, вие не знаете нищо, кажете, че не знаете нищо.
— Не зная нищо, а! — извика със сразяваща ирония Филип. — Как да не зная нищо, като се бях скрил в храстите зад вратата на Аполоновите бани, когато вие излязохте и подадохте ръка на кралицата?
Шарни направи две крачки като ударен смъртоносно човек, който търси опора около себе си. Филип го гледаше със злобно мълчание. Той го оставяше да страда, оставяше го да изкупи с това мимолетно мъчение часовете на неизразима наслада, за които го упрекваше. Шарни се съвзе от премаляването си.
— Все пак, господине — рече той на Филип, — дори след това, което ми казахте, ви моля за ръката на госпожица Дьо Таверне. Ако бях просто един користолюбив подлец, за какъвто ме смятахте преди малко, ако имах намерението да се оженя от себичен интерес, щях да бъда толкова нещастен, че бих се страхувал от човека, който знае моята тайна и тайната на кралицата. Но кралицата трябва да бъде спасена, господине, трябва.
— С какво е опозорена кралицата? — каза Филип. — Понеже господин Дьо Таверне я е видял да стиска ръката на господин Дьо Шарни и да вдига към небето влажните си от щастие очи. С какво е опозорена кралицата? Понеже знам, че тя ви обича. О, това не е причина да пожертвам сестра си, господине, и няма да й позволя да се пожертва.
— Господине — отвърна Оливие, — знаете ли защо кралицата ще бъде опозорена, ако този брак не се осъществи? Защото тази сутрин, докато арестуваха господин Дьо Роан, кралят ме завари в коленете на кралицата.
— Боже мой!
— И кралицата, разпитана от ревнивия крал, отговори, че съм коленичил, за да й поискам ръката на вашата сестра. Ето затова, господине, ако не се оженя за сестра ви, кралицата ще бъде опозорена. Разбирате ли сега?
Двоен шум прекъсна думите на Оливие — вик и въздишка. Въздишката идеше от будоара, викът — от малкия салон.
Оливие се завтече към въздишката. В будоара видя Андре дьо Таверне, облечена в бяло, като годеница. Тя бе чула всичко и бе припаднала. Филип пък се завтече към вика в малкия салон. Съзря тялото на барон Дьо Таверне — разкритието за любовта на кралицата към Шарни го бе повалило върху развалините на всичките му надежди. Баронът, получил удар, бе издъхнал. Предсказанието на Калиостро се бе сбъднало. Филип, който разбираше всичко, дори срама на тази смърт, остави мълчаливо трупа и се върна в салона при Шарни, който съзерцаваше разтреперан хубавата девойка, студена и безчувствена, без да смее да я докосне.