Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Както желаете — отвърна Мерана и леко кимна. — Двете с Рафела постигнахме сделка с Морския народ. Сделката, както те я наричат — с главна буква. — Разликата беше явна при начина, по който го произнесе. С длани все още на зелените поли със сиви ивици, тя вдиша дълбоко. — Харайн дин Тогара Два вятъра, Надзорницата на вълните на клана Шодейн, говореща от името на Неста дин Реас Две луни, Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере, и с това обвързваща целия Ата-ан Миере, пое обещанието такива кораби, от каквито Преродения Дракон има нужда, да плават тогава и накъдето той има нужда, за каквато и цел да ги поиска. — Мерана беше склонна към известна помпозност, когато наоколо нямаше Мъдри: Мъдрите такива работи не позволяваха. — В замяна на това двете с Рафела, говорещи от ваше име, обещахме, че Преродения Дракон няма да променя никакви закони на Ата-ан Миере, както е постъпил сред… — За миг тя се поколеба. — Простете. Свикнала съм да представям сключените споразумения буквално. Думата, която те използваха, беше „вързаните за брега“, но всъщност имаха предвид това, което направихте в Тийр и Кайриен. — Само за миг очите й го изгледаха питащо. Навярно се чудеше дали не е направил същото и в Иллиан. Изразила бе облекчение, че не е променил нищо в родния й Андор.
— Е, ще го преживея някак — промърмори той.
— Второ — подхвана Рафела, опряла пълните си длани на кръста си — вие се задължавате да дадете на Ата-ан Миере земя, по една квадратна миля край всеки град до плавателна вода, който сега е или ще бъде под ваш контрол. — Тонът й не беше толкова помпозен като на спътничката й, а само изричен. Нито пък звучеше особено доволна от това, което казваше. Беше тайренка в края на краищата, а малко пристанища държаха търговията си толкова здраво под свой контрол, колкото Тийр. — Във всяка такава зона законите на Ата-ан Миере ще тежат над другите. Това споразумение ще трябва да се потвърди и от владетелите на тези пристанища, така че… — Този път тя се запъна и мургавите й бузи малко посивяха.
— Така че споразумението да ме надживее ли? — промълви мрачно Ранд. И се изсмя късо. — И това мога да преживея.
— Всеки град на вода? — възкликна Добрайн. — Ама те и тук ли имат предвид… — Той скочи и закрачи напред-назад, плискайки повече вино от Мин преди малко. — Една квадратна миля? Светлината само знае що за странни закони? Пътувал съм аз на кораб на Морския народ и много добре знам, че са странни хора! Голите крака са най-малкото! Ами митническите такси, пристанищните такси и… — Внезапно той заговори на Ранд с тон, граничещ с грубост. — Та те ще съсипят Кайриен само за една година, милорд Дракон. Ще съсипят всяко пристанище, в което им позволите да го направят.
Мин безмълвно се съгласи е него, но Ранд само махна с ръка и отново се изсмя.
— Може би това си мислят и те, Добрайн, но и аз разбирам малко от тези неща. Те не са уточнили кой избира земята, така че изобщо не е задължително тя да е на водата. Ще трябва да си купуват храната от вас и когато я напускат, да спазват вашите закони, така че няма да могат да се държат съвсем нагло. В най-лошия случай ще можете да им налагате мита, когато техните стоки напуснат… убежището им. Колкото до другото… След като аз мога да го приема, и вие ще можете. — В гласа му вече нямаше смях и Добрайн сведе послушно глава.
Мин се зачуди откъде се беше научил на всичко това. Говореше като същински крал, при това — крал, който знае какво върши. Навярно Елейн го беше научила.
— „Второ“ предполага, че има и повече — обърна се Ранд към двете Айез Седай.
Мерана и Рафела се спогледаха, а после Мерана заговори. В гласа й вече нямаше и помен от помпозност. Всъщност беше съвсем изтънял и треперлив.
— Трето, Преродения Дракон се съгласява да държи при себе си непрекъснато посланик, избран от Ата-ан Миере. Харайн дий Тогара посочи себе си. Ще бъде придружавана от своята Ветроловка, от своя Майстор на меча и от малък кортеж.
— Какво? — ревна Ранд и скочи от стола си.
Рафела заговори бързо и без дъх, сякаш се боеше да не я прекъснат.
— И четвърто, Преродения Дракон се съгласява да се явява на повика на Надзорницата на корабите, но не повече от два пъти в продължение на три последователни години. — Тя завърши леко задъхана и го погледна извинително.
Драконовия скиптър полетя от пода зад Ранд и той го улови във въздуха, без да го поглежда. Очите му не бяха вече син лед. Син пламък бяха.
— Посланичка на Морския народ, лепнала се за петите ми? — извика той, размаха копието към тях и зелено-белите пискюли се развяха. — Навън има хора, които искат да завладеят всички ни! Отстъпниците се навън! Тъмния чака! Така и така ви е паднало, защо не се съгласихте и трюмовете им да търкам!