Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла стоеше безмълвна. Сведе очи, опитвайки се да прикрие сълзите, които не можеше да сдържи, после се обърна и започна да разтрива Уини, тъй като не беше в състояние да погледне Джондалар. Той си заминаваше. Връщаше се при своите без да я покани да тръгне с него. Не я искаше. Не я обичаше. Преглътна риданията си и прекара четката по тялото на коня. Откакто бе напуснала Клана, никога не и се бе налагало да полага такива усилия, за да сдържи сълзите си, никога не се бе борила така, за да ги прикрие.
Джондалар стоеше, вперил поглед в гърба и. „Все и е едно — помисли той. — Трябваше отдавна да си тръгна.“ Беше му обърнала гръб; искаше му се да се завърти и да я остави с конете и, но безмълвният език на движения и привлече вниманието му и той долови посланието, което не можеше да изкаже с думи. Беше само едно усещане, че нещо не е наред, но то го накара да остане.
— Айла…?
— Да — отговори тя, като продължаваше да стои с гръб към него и се стараеше да контролира треперещия си глас.
— Мога ли… да направя нещо, преди да замина?
Тя не отвърна веднага. Щеше и се да каже нещо, което да го накара да промени решението си и отчаяно се мъчеше да измисли начин да го приближи към себе си, да подсили ангажираността му. Конете, той харесваше Рейсър. Обичаше да го язди.
— Да, има — най-сетне рече тя, като полагаше усилия гласът и да прозвучи естествено.
Докато тя мълчеше, той се бе обърнал да си върви, но сега бързо се извърна към нея.
— Би могъл да ми помогнеш да обучим Рейсър… докато си тук. Не разполагам с достатъчно време да го извеждам всеки път, когато трябва. — Тя се осмели да се обърне и да застане с лице към него.
Дали си въобразяваше, че тя е бледа и трепери?
— Не знам още колко време ще съм тук — каза той, — но ще направя каквото мога.
Понечи да каже още нещо, искаше да и каже, че я обича и че си заминава, защото тя заслужава нещо по-добро. Заслужава някой, който ще я обича всеотдайно, някой като Ранек. Той сведе очи, докато търсеше подходящи думи.
Айла се боеше, че няма да може да сдържи сълзите си дълго. Обърна се към кобилата и отново започна да я реше, после пусна четката, яхна я и се понесе. Изненадан, Джондалар вдигна очи, отдръпна се няколко крачки назад и се загледа подир Айла и кобилата, галопираща нагоре по склона, следвана от Рейсър и вълчето. Остана така дълго след като се бяха изгубили от погледа му, после бавно се отправи към землянката.
В нощта преди Пролетния фестивал очакването и напрежението се бяха повишили до такава степен, че никой не можа да заспи. И децата, и възрастните си легнаха късно. Лати беше в състояние на особено силна възбуда, нетърпелива в един момент и неспокойна в следващия, обзета от вълнение заради кратката церемония на пубертета, по време, на която щеше да бъде обявена готовността и да започне подготовка за Празника на женствеността, който щеше да се състои на Лятната среща.
Макар че беше достигнала физическа зрялост, обявяването и за жена не можеше да бъде завършено без церемонията, която щеше да достигне своя връх през Първата нощ на Удоволствията, когато един мъж щеше да я отвори, за да може тя да приеме в себе си оплодяващите духове, обединявани от Майката. Едва когато станеше възможно да бъде майка, тя щеше да се счита за жена във всички отношения и тогава щеше да е на разположение за създаване на огнище и за свързване с мъж, с когото щеше да влезе в съюз. До тогава щеше да се намира в състояние на преход — нито дете, нито жена, когато щеше да узнае много неща за женствеността, майчинството и мъжете, благодарение на по-възрастните жени и Тези, които служат на Майката.
Мъжете, с изключение на Мамут, бяха изгонени от Огнището на Мамута. Там се събраха всички жени, докато Лати биваше инструктирана за церемонията следващата вечер, за да окажат морална подкрепа, съдействие и дадат полезни напътствия на неопитната жена. Макар че присъстваше там като по-възрастна представителка на женския пол, Айла научаваше не по-малко от довчерашното момиче.
— Лати, утре вечер нямаш кой знае какви задължения — обясняваше и Мамут. — По-нататък ще трябва да научиш повече неща, а утрешната церемония е само за да уведомим хората. Талут ще направи съобщението, после аз ще ти дам мутата. Съхранявай я на сигурно място, докато станеш готова да си създадеш собствено огнище.