Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Старицата наредила да ударят барабаните. Тръгнали войниците, тръгнал и Хасан до старицата. Стигнали до Острова на птиците. На Хасан му се сторило, че светът се преобръща от силните им крясъци, заболяла го главата, мислите му се губели, очите му ослепели, ушите му оглушали, много се изплашил и си повтарял: „Ако така е в Земята на птиците, какво ли ще бъде в Земята на зверовете?“ Помолил се на Аллаха да му помага в бедите.
Минали Земята на птиците и влезли в Земята на зверовете. После излезли от нея и влезли в Земята на джиновете. Накрая стигнали до реката. Спрели под високата и стръмна планина и разпънали шатрите на брега. Старицата сложила за Хасан ложе до реката и той се излегнал на него. Носел върху лицето си покривало, от което се виждали само очите му. Но ето че дружина девойки минали край шатрата му към реката, съблекли се и влезли в нея. Гледал ги Хасан, а те се къпели и се закачали една друга, без да знаят, че той ги оглежда — нали го мислели за царско момиче. Дотежало му на Хасан — гледал ги, а те си били голи-голенички. И виждал той между бедрата им украшения от най-различен вид: тънки, издути, дебели, широки, с изпъкнали устни, дълги, невзрачни. Лицата им били като месечини, косите им — нощ, кацнала върху ден, нали били все царски дъщери! Когато свършили с къпането, всички излезли голи от реката — всички като луни при пълнолуние. Събрали се около Хасан без дрехи, строили се пред шатрата му — така била наредила старицата, защото се надявала, че между тях той може да познае жена си. Минавали пред него дружина след дружина, тя го питала, а той все отговарял:
— Тя не е между тях, господарке!
Накрая се появила една неволница, на която служели трийсет неволници, всички с гръд недокосната. Трепнало сърцето на Хасан, когато я видял, и си помислил: „Тази най-много прилича на онази птица в езерото при двореца на девойките — моите сестри, тя се държи също като тях!“
— Хасане, тази ли е жена ти? — запитала старицата.
— Не е! — отговорил той. — Тази през живота си не съм я виждал! Между всички девойки, които видях на този остров, няма подобна на моята жена!
— Опиши ми жена си! — помолила старицата. — Познавам всички девойки на островите Вакалвак, нали съм главен предводител на жените воини! Може и да позная коя е!
— Жена ми — заговорил Хасан — има лице гладко, снага сладка, бузи слънчеви, гръд изпъчена, очи черен огън излъчващи, бедра красиво заоблени, зъби бели, език сладък песен пее, снага като клонка се люлее, по характер лъчезарна, всичко в нея е омайно, устни алени, чело от мрамор изваяно, с бенка на бузата отдясно, под пъпа — гънка, очертана ясно, лицето проблясва, има стан разкършен, гръд тежка, видът й болни лекува, сякаш вода от Каусар или Салсабил бушува. Тя е с лице прекрасно, взор тъмен и ясен, шия издължена, бузи като анемони, устни — като пръстен с оникс, зъби — мълнии блестящи, доброта душата пълни, а пък там, между бедрата крие сладост хвърковата, както я е описал поетът:
После Хасан заплакал и заредил следните стихове:
Навела за малко старицата глава към земята, после вдигнала поглед към Хасан и рекла:
— Хвала на великотвореца Аллах, че те остави аз да се грижа за тебе! Ако не те познавах, Хасане, пак щях да позная по описанието жената, която ти описа като своя съпруга! Това е дъщерята на цар Акбар, който стои над всички острови Вакалвак! Ти никога не ще можеш да стигнеш до нея, а дори и да стигнеш — не ще можеш да си я вземеш! Че от тебе до нея разстоянието е колкото от земята до небето! Върни се, докато е време, не обричай душата си на гибел, пък и моята — с твоята! Мисля, че тя не ти е лика-прилика!