Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Отчаял се Хасан от живота и рекъл на Дауахи:
— Госпожо, как може да се върна, щом съм стигнал чак дотук? Никога не си бях помислял, че ти нямаш сили да стигнеш до онова, което желая — нали си предводител на такава войска!
— За бога, синко! — възкликнала старицата. — Избери си една от тези девойки! Ще ти я дам вместо жена ти, за да се върнеш скоро жив и здрав в страната си! Иначе — на смърт сигурна отиваш, на голяма беда се излагаш, от която никой не ще може да те спаси!
Навел Хасан глава и заредил тези стихове:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че старицата целунала Хасан и рекла:
— Момко, върни се в страната си, защото, стигнем ли до града, ще изгубим и двамата главите си! Щом узнае какво съм сторила, царицата ще ме ругае, че съм те вкарала в страната ни, където човешко същество не е стъпвало! Ще ме убие, ако те заведа при нея! Показах ти девиците, които видя в морето, самец не ги е докосвал, мъж до тях не се е приближавал! Върни се в страната си, синко! Ще ти дам пари, имане, всичко, което ми поискаш, така че за жена повече да не помислиш!
Заплакал Хасан, опрял бузи в нозете й и рекъл:
— Господарке, владетелко моя, зеница на очите ми! Как да се завърна, след като вече стигнах дотук, а не съм видял онова, което търся?
После заредил следните стихове:
Старицата се смилила над Хасан и рекла:
— За бога, душата си ще заложа, живота си ще погубя, за да стигнеш до онова, което си пожелал!
Когато се мръкнало, девойките се пръснали по шатрите си. Старицата повела Хасан, влязла с него в града и го скрила на едно място да не го види никой. Замислила се тя каква хитрост да измисли, за да спаси този безумец, който отивал на гибел без капка страх в сърцето.
Царицата на този остров се казвала Нур ал-Худа и била най-голямата от седем сестри девици. Те живеели при баща си цар Акбар, който владеел всичките седем острова Вакалвак. Тронът на този цар се намирал на острова на най-голямата му дъщеря Нур ал-Худа. Старицата Дауахи отишла в двореца на царица Нур ал-Худа, влязла при нея и целунала земята пред нозете й. Тя се радвала на нейното благоволение, защото била възпитала всички царски дъщери, уважавал я и самият цар. Царицата я прегърнала, сложила я до себе си и я запитала как е пътувала.
— За бога, пътуването бе благодатно, господарке! — отговорила старицата. — Донесла съм ти дар и искам да ти го покажа! Донесла съм едно чудо, за да ми помогнеш да стигна до онова, което съм намислила! — старицата й разказала историята на Хасан от начало до край, като треперела като тръстика под буен вятър. Накрая паднала в нозете на царската дъщеря и се замолила: — Господарке, на онзи бряг един човек, който се бе скрил под скамейката ми, помоли закрила от мене! Дадох му закрила. Плаших го с властта ти, разказах му за твоята сила и воля и всеки път той повтаряше: „Искам да ида при жена си и децата си! Ще умра, но няма да се върна в страната си без тях!“ През живота си не съм виждала човешко същество с по-силно сърце, с по-силна воля и обладан от толкова силна любов!…