Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Светлина - каза Елейн. - Мат, какво искаш?
- Спечелила си сражението си? - попита Мат.
- На косъм, но да. Тролоците в Кайриен са унищожени. Градът също е спасен.
Мат кимна.
- Трябва да отстъпя от позицията ни тук.
- Добре. Сигурно можем да слеем силите ти с това, което е останало от Пограничниците.
- Искам да направим нещо повече, Елейн. - Мат пристъпи напред. - Този ход, който опита Сянката… беше умен, Елейн. _Адски_ умен. Окървавени сме и сме почти разбити. Не можем да си позволим повече лукса да се бием на много фронтове.
- Тогава какво?
- Последен отпор - каза тихо Мат. - Всички, заедно, на едно място, където теренът ни облагодетелства.
Елейн замълча и някой й донесе стол, за да седне до Егвийн. Държеше се като кралица, но разрошената й коса и изгорялото на няколко места облекло издаваха какво е преживяла. Мат надуши миризмата на пушек от бойното поле, където порталът все още бе отворен.
- Изглежда отчаян ход - отрони най-сетне Елейн.
- Положението ни е отчаяно - каза Серин.
- Трябва да попитаме командирите ни… - Елейн замълча. - Стига да можем да разчитаме, че някои от тях не са жертва на Принудата.
- Има само един - каза мрачно Мат и я погледна в очите. - И той ти казва, че с нас е свършено, ако продължим както досега. Предишният план беше съвсем добър според мен, но след това, което загубихме днес… Елейн, всички сме мъртви, ако не изберем едно място, където да дадем отпор, да се съберем заедно и да се бием.
Едно последно хвърляне на заровете.
Елейн помълча. Най-сетне попита:
- Къде?
- Тар Валон? - каза Гавин.
- Не. - Мат поклати глава. - Те просто ще го обсадят и ще продължат. Не може да е град, където ще сме заклещени. Трябва да е територия, която ще ни предложи предимства, и също така земя, която не може да изхранва тролоците.
- Някое място в Пограничните земи би могло да свърши тази работа - каза с гримаса Елейн. - Армията на Лан изгори почти всички градове и полета през които минаха, за да лишат Сянката от продоволствие.
- Карти. - Мат махна нетърпеливо с ръка. - Някой да ми донесе карти. Трябва ни позиция в Южен Шиенар или Арафел. Някъде достатъчно близо, за да е изкушаващо за Сянката да се срази с всички нас наведнъж…
- Мат - прекъсна го Елейн. - Няма ли това да им даде точно каквото искат? Шанс да ни премахнат веднъж завинаги?
- Да - промълви Мат, след като Айез Седай му донесоха картите. Имаше бележки по тях, като че ли от ръката на генерал Брин, ако се съдеше по съдържанието им. - Трябва да сме изкусителна мишена. Трябва да ги привлечем, да се изправим срещу тях и или да ги надвием, или да ни съкрушат.
Едно продължително сражение щеше да е в полза на Сянката. Щом достатъчно тролоци стигнеха до южните земи, нищо нямаше да може да ги удържи. Трябваше да спечели или да загуби бързо.
Последно хвърляне на заровете, наистина.
Мат посочи един район, място, отбелязано от Брин. Беше добре снабдено с вода, хубаво съчетание на хълмове и реки.
- Тук. Мерилор? Използвахме го за снабдителен център, нали?
Серин се изсмя тихо.
- И се връщаме там, откъдето започнахме, така ли?
- Наистина има няколко малки укрепления - каза Елейн. - Мъжете построиха палисада от едната страна и бихме могли да я разширим.
- Точно това ни трябва - заяви Мат, след като си представи битката там.
Мерилор щеше да ги постави там, където двете тролокски армии можеха да навлязат и да се опитат да съкрушат хората между тях. Щеше да е изкусително. Но теренът щеше да е чудесен за Мат…
Да. Щеше да е като Битката за теснините Прия. Ако поставеше стрелци по онези стръмнини - не, дракони - и ако можеше да даде на Айез Седай няколко дни отдих… Теснините Прия. Беше разчитал на една голяма река, за да заклещи хамарейската армия при устието на Теснините. Но когато задейства капана, проклетата река му пресъхна. Хамарейците я бяха запушили с бент от другата страна на Теснините. Бяха прегазили през речното корито и се бяха измъкнали. „Урок, който няма да забравя.”
- Това ще свърши работа - каза Мат и опря ръка на картата. - Елейн?
- Така да бъде - отвърна Елейн. - Дано да знаеш какво правиш, Мат.
Докато го казваше, заровете затрополиха в главата му.
Галад склопи очите на Тром. Повече от час беше претърсвал бойното поле северно от Кайриен, докато го намери. Тром беше загубил много кръв и само няколко ъгъла на наметалото му бяха останали бели. Галад откъсна офицерските пискюли от рамото му - странно, бяха останали сухи - и се изправи.