Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Порталът се отвори и от другата страна се показа Съветът на Кулата, насядали в палатка. Зад тях на голям стол седеше Егвийн. Самият Амирлински трон, осъзна Мат. „Кръв и пепел… накарала ги е да го донесат.”
Егвийн изглеждаше изтощена, макар да го прикриваше добре. Другите не бяха по-добре. Айез Седай бяха напрегнати до предела. Ако Егвийн беше войник, никога нямаше да я прати на битка. Кръв и кървава пепел… ако имаше войник с такъв цвят на кожата и такъв поглед в очите, Мат щеше да прати горкия човек да почива на легло цяла седмица.
- Любопитни сме да узнаем целта на тази среща - каза спокойно Серин.
Силвиана седеше на по-малък стол до Егвийн, а другите Сестри бяха събрани по Аджи. Някои липсваха, включително една от Жълтите, доколкото Мат можеше да прецени.
Тюон кимна на Мат. Той щеше да води тази среща. Мат кривна шапката си към нея и тя повдигна вежда. Опасният поглед в очите й си бе отишъл, но все пак беше императрица.
- Айез Седай. - Мат стана и докосна шапката си с два пръста. - Кристалния трон се радва, че скапано сте се вразумили и оставяте на нас да водим битката.
Очите на Силвиана се опулиха все едно някой я изрита. С крайчеца на окото си Мат улови лека усмивка на устните на Тюон. Кръв и пепел, тия жени трябваше да са по-благоразумни и да не го окуражават толкова.
- Красноречив си както винаги - каза сухо Егвийн. - Още ли си имаш онова лисиче?
- Имам си го, да. Гушнало се е тука на топло - отвърна Мат.
- Пази го - каза Егвийн. - Не бих искала да те сполети съдбата на Гарет Брин.
- Значи наистина беше Принуда? - Егвийн го беше известила за това.
- Доколкото можем да преценим - каза Серин. - Нинив Седай може да вижда сплитовете в нечий ум, както съм чувала, но никоя друга от нас не може.
- Оставили сме Брин под грижите на Лечителките ни - каза една набита доманка Айез Седай. - Засега не можем да разчитаме на никакви бойни планове, пипнати от него, поне докато не разберем откога е под палеца на Сянката.
Мат кимна.
- Звучи добре. Също така трябва да изтеглим силите ни от брода.
- Защо? - попита намръщено Лелейн. - Тук сме се укрепили добре.
- Не достатъчно добре - отвърна Мат. - Не ми харесва този терен, а не трябва да се бием там, където не искаме.
- Колебая се дали да дадем и една _педя_ повече на Сянката - каза Серин.
- Една крачка, дадена сега, може да ни спечели две на заранта - отвърна Мат.
Генерал Галган измърмори в съгласие и Мат осъзна, че е цитирал Ястребовото крило.
Серин се намръщи. Другите, изглежда, я бяха оставили да води срещата. Егвийн общо взето стоеше настрана, сплела пръсти пред себе си.
- Може би трябва да ви кажем - заговори Серин, - че нашият Велик капитан не е единствената жертва. Даврам Башийр и лорд Агелмар също се опитаха да поведат своите армии към унищожение. Елейн Седай се справи добре в битката си, като унищожи голяма сила тролоци, но успя само защото Черната кула пристигна на помощ. Пограничниците са разбити, загубили са почти две трети от хората си.
Мат изстина. „Две трети?” Светлина! Бяха от най-добрите бойци, които имаше Светлината.
- Лорд Мандрагоран е жив - каза Серин.
Е, това поне беше нещо.
- А армията горе в Погибелта?
- Лорд Итуралд падна в бой - отвърна Серин. - Изглежда, никой не знае какво се е случило с него.
- Това е замислено много добре. - Умът на Мат работеше трескаво. - Кръв и кървава пепел! Опитаха се да ни съкрушат и на четирите фронта едновременно. Не мога да си представя каква координация е нужна за това…
- Както отбеляза, трябва да сме много внимателни - каза тихо Егвийн. - Дръж тази своя лисица до себе си непрекъснато.
- Какво иска да направи Елейн? - попита Мат. - Не командваше ли тя?
- Елейн Седай в момента помага на Пограничниците - каза Серин. - Уведоми ни, че Шиенар е почти изгубен, и кара Аша’ман да прехвърлят армията на лорд Мандрагоран на безопасно място. Възнамерява утре да придвижи армията си през портали и да задържи тролоците в Погибелта.
Мат поклати глава.
- Трябва да направим обединен отпор. - Помълча малко. - Можем ли да я доведем през някой от тези портали? Поне да се свържем с нея?
Май нямаше сериозно възражение. Скоро в палатката с Егвийн и Заседателките се отвори друг портал. Елейн прекрачи през него, наедряла с детето в утробата и с пламнали очи. Зад нея Мат зърна за миг уморени войници, тътрещи се през сумрачно вечерно поле.