Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Успях да си запазя здравето главно благодарение на филтъра за пречистване на вода — посочи той с признателност шуплестия камък. — Пък и извадих късмет, уважаеми господине. И да не съм си дояждал, или е било за кратко, или не съм се товарел с работа, та да се поболея. Всъщност знае ли човек какво щеше да се случи, ако бях останал в Порт Джаксън! Добре, че преди година и четири месеца ме пратихте тук. — Очите му проблеснаха. — Обичам риба, но има и такива, които не я понасят, така че взимам и тяхната и си хапвам до насита.
Мактавиш нахълта презглава през отворената врата и задъхан, се метна върху скута на Ричард.
— Майко мила! Това Уолас ли е? Виждам, не е Макгрегър.
— Не, не е Уолас, драги ми господине. Това е внукът му, роди го държавната шпаньолка Делфиния. Казва се Мактавиш и лови плъхове.
Рос се изправи.
— Браво на теб, Морган, хубава къща си вдигнал, много е уютно. Хладно през лятото благодарение на дърветата, топло през зимата благодарение на огнището.
— На ваше разположение е, драги ми господине — отвърна Ричард, както го изискваше положението му.
— Ако беше по-близичко до цивилизацията, Морган, щях да се нанеса начаса, хич не си прави илюзии. Добре си се сетил да я построиш в края на дола. Никой от офицерите и началниците няма да иска да бие толкова път, ако не броим, разбира се, лейтенант Кларк, но той ми трябва долу. — „Къщата е прекалено откъсната, не е безопасно тук да живеят офицери — помисли си Рос. — Не се знае какво ще му хрумне на келеша, който дойде да живее тук.“ — И все пак — рече вече от вратата — не след дълго ще ти се наложи да подслониш някого.
Ричард го изпрати чак до ямата за бичене на трупи, където Сам Хъси и Хари Хъмфрис се бяха заели с нов дънер.
— Шеф съм на секачите, господине, така че, щом ви остане време, не е зле да обсъдим някои неща — подхвана той.
— Какво по-подходящо време от сега! Казвай каквото има да казваш, Морган!
Обиколиха една по една ямите за трупи — Ричард обясни своята система, колко важно е да включват и жени, които да точат трионите и да смъкват кората, сетне показа места, където би могло да се издълбаят още ями, допълни какви мъже му трябват, за да ги привлекат в биченето, а също, че е желателно да им се разреши в свободното време да секат дървен материал, с който да си вдигнат къщи, и че не е зле някои от излишните инструменти да се пригодят така, че да стават и за напречно рязане.
— Но това е тънка работа — рече той в заключение, когато отидоха при ямата на плажа, — не бих я поверил на друг. Освен ако не сте довели и Уилям Едмъндс? — попита Ричард, сигурен, че майор Рос знае имената на всички преселници, били те свободни граждани или каторжници.
— Да, тук някъде сред множеството е. Взимай го.
„Ето, направих прехода безболезнено — отбеляза до немай-къде доволен наум Ричард. — Майор Рос сигурно няма и един-едничък приятел, щом разговаря с някакъв каторжник като с равен. Затова ли ме прехвърли тук?“
В петък, деветнайсети март, при спокойно море и хубаво време, „Сириус“ навлезе в залива Сидни, за да свалят на сушата товара. Запъти се на завет към остров Нипиън и тъкмо се готвеше да спусне лодките във водата, когато командващите си дадоха сметка, че корабът се е доближил прекалено много до скалите на нос Хънтър, и забързаха да обърнат платната така, че „Сириус“ да се върне малко назад в морето, ала точно тогава платноходът спря и се закова на място. Щурманът Келти реши да направи маневра, като обърне платната така, че вятърът да духа откъм кърмата, но тъкмо в този миг той се усили. „Сириус“ отново спря. Точно по пладне излезе огромна вълна, която подбра платнохода и го запрати с широката страна право върху рифа. Въоръжени с брадви, моряците скъсиха мачтите до равнището на палубата, те се свлякоха с тътен върху лодките, направиха на трески рейките, платното се свлече надолу. От брега и от „Бдителност“ тутакси потеглиха лодки, но нямаше никаква надежда да достигнат до загазилия кораб — внезапно се появи силно вълнение, водата се плисна чак до ватерщанга, дъбова летва, сложена там, където носът се изправя. Докато моряците се мъчеха трескаво да разчистят палубите от смъкнатия такелаж, на брега привързаха дебело корабно въже за върха на един от оцелелите борове — всички, които не участваха в спасяването на кораба, се вкопчваха във въжето и с помощта на следобедния прилив биваха издърпвани на сушата. Но тъй като трябваше да се пускат от въжето точно там, където се разбиваха вълните, капитан Джон Хънтър, първият, издърпан на брега, излезе от водата целият ожулен и в синини — така майор Рос се увери, че проклятието му наистина е застигнало неговия враг. На Хънтър обаче тепърва му предстоеше да бере ядове — заради корабокрушението щеше да бъде изправен пред съд в Англия.