Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Каторжниците, изгонени от колибите покрай плажа, та в тях да се настанят офицерите и шефовете, трябваше час по-скоро да се върнат в жилищата си — Рос беше строг, но справедлив. Онези, които се бяха трудили тук — а те, като теглим чертата, бяха шепа хора, — трябваше да бъдат възнаградени някак за усилията. Щяха да се върнат по колибите веднага щом Рос подслонеше както подобава своите офицери, пак тези каторжници първи щяха да бъдат и оземлени. Майорът вече беше стигнал до извода, че това е единственият изход — да навлязат във вътрешността на тази педя земя, запокитена насред безбрежния океан, и да я заселят. Който искаше да се труди, трябваше да бъде поощрен, като получеше земя, било то край селището Сидни, било в Артъровия дол, макар че там нямаше да живеят много хора, било в още неусвоената девствена вътрешност на острова, където щяха да се установят мнозинството преселници. Край на просеките — щяха да проправят хубави пътища до залива Бол, до Водопада, до Ансъновия залив. Направеха ли пътища, хората щяха да се придвижват по тях. Ако Рос имаше някакво предимство, то това бе многочислената работна ръка.
След като взе тези решения, майорът се обърна на запад и навлезе в Артъровия дол — ще не ще, трябваше да признае, че макар и да е разполагал с малко хора, лейтенант Кинг не си е губил времето през тия — две години, откакто бе слязъл на остров Норфолк. Малко по малко заменяха дъсчените основи на плевнята и хамбара с камък — с варовика, от който получаваха и варта и който Кинг беше намерил при гробищата, стопанският двор до плевнята беше просторен, а язът си беше истинско вдъхновение. Рос откри втората яма за бичене на трупи — беше с навес срещу слънцето, а мъжете работеха, та се късаха; майорът погледна кисело жените, които, насядали под покрива, точеха трионите, и продължи нагоре покрай яза, където склоновете на възвишенията бяха разчистени от дървета, та да бъдат засети с още жито и царевица. Там Рос намери третата яма за рязане на дървен материал — Ричард Морган се беше покатерил върху гигантски ствол. Майорът знаеше, че не бива да разсейва секача точно когато смъртоносното сечиво е захапало дънера с обхват два метра вече до сърцевината, откъдето щяха да издялат греди, и продължи да гледа, без да продумва и дума.
Беше влажно, времето се беше пооправило в сравнение с преди четири дни, когато Рос беше слязъл на сушата, и мъжете с трионите работеха само по износени, одрипавели платнени панталони. „Бива ли такова нещо! — възмути се Рос. — Никой от тях не може да си позволи такъв разкош като долни дрехи, знам го още от Порт Джаксън — там преди цяла година последните долни дрехи на каторжниците се разпаднаха на парцали. Значи бъхтят, клетите, а грубият шев на панталоните им протрива слабините. Може и да мразя каторжниците, но защо да си кривя душата, трябва да призная, че доста голяма част от тях са свестни хора, срещат се дори прекрасни мъже. Кинг може и да превъзнася типове като Том Краудър — подмазвачът му с подмазвач! — аз обаче предпочитам мъже като Ричард Морган: никога не си хвърля думите на вятъра, отваря уста само за да предложи нещо смислено. Както и Нат Лукас, дребничкия дърводелец. Краудър ще работи неуморно, ако може да намаже нещо за самия себе си, докато Морган и Лукас работят заради самото удоволствие да си свършат добре работата. Неведоми са пътищата Божии, Той е създал някои мъже и жени наистина работливи, а други — неизлечимо мързеливи…“
Едва след като мъжете разрязаха дънера, Рос проговори:
— Запретнал си се здраво, Морган, виждам, виждам!
Ричард дори не си направи труда да прикрие радостта си — обърна се, както стоеше върху ствола, скочи долу на земята и се приближи до майора. Пресегна се по инерция, ала овреме се усети и уж изкозирува.
— Добре дошли, майор Рос! — усмихна се.
— Теб извадиха ли те от бараката?
— Още не, драги господине, но очаквам да го направят всеки момент.
— Къде живееш, та още не са те изпъдили?
— Малко по-нагоре, точно в края на дола.
— Я ми покажи!
Вече с каменна основа и покрив от летви, къщата — тя не можеше да бъде наречена колиба — се беше сгушила точно край гората. Рос забеляза, че е с каменно огнище и комин, както някои от колибите и къщите на каторжниците й край морето, знак, че Кинг е сметнал, че си заслужава да възнагради Ричард Морган. Малко по-нагоре по хълма имаше и ружник. Около къщата се виждаха злачна зеленчукова градина и пътека, покрита с базалтови камъни и водеща към вратата, зад градината се мержелееха стръкове захарна тръстика. Няколкото бананови дървета бяха отрупани с цвят, склонът при клозета беше засаден с нисък кичест храст, целия в розовеещи плодчета.