Сага за Австралия

Продължаваха да разтоварват от „Сириус“ багаж и храна, колкото до животните — свинете и козите, тях мятаха направо през борда, после лодките и плувците ги насочваха към брега: жертвите бяха удивително малко. Макар и отдолу да беше пробит, корабът не показваше признаци да се разпада или да потъва — сандъците, каците, буретата и чувалите биваха прекарвани с лодки до сушата. Кърмата на „Сириус“ ту се подаваше над рифа, ту пак изчезваше под водата, а разбуненото от поривистия вятър море шибаше безмилостно кораба, въпреки това обаче състоянието му като че не се влошаваше.

В понеделник, в осем сутринта всички до последния човек бяха строени пред пилона с държавния флаг: морските пехотинци и моряците бяха застанали вдясно, каторжниците — вляво, а началниците и офицерите — по средата, точно под знамето.

— Като командващ английската колония ви уведомявам, че отсега нататък в сила влиза военно положение! — викна майор Рос, а вятърът, който духаше от запад-югозапад, поде гръмовния му глас и го разнесе. — Докато Господ Бог и негово величество кралят на Великобритания не ни пратят помощ, можем да разчитаме единствено на собствените си запаси и сили. Ако искаме да оцелеем, ще се наложи всеки мъж, жена и дете да работи за постигането на две цели — да имаме покрив над главата, който да ни предпазва от стихиите, и да произвеждаме храна. Според сметките ми, след като „Бдителност“ отплава, тук ще останат петстотин и четирима души — близо три пъти повече, отколкото преди седмица! Няма да крия от вас, гладът ни гледа в очите, но в едно ще ви уверя: никой, абсолютно никой няма да разполага и със залък повече от останалите. Бог ни подлага на изпитание, също като израилтяните в пустинята, ние обаче не можем изобщо да твърдим, че сме богобоязливи и доблестни, както този древен възхитителен народ. Само от нас зависи каква ще бъде участта ни — от нашата изобретателност, трудолюбие, усърдие, от желанието най-искрено да се съобразяваме с интересите на всички, от волята да оцелеем, макар и да сме притиснати в мъртвата хватка на ужасен противник! — Известно време майор Рос мълча, а хората около него забелязаха горчивината, изписала се върху лицето му. — Вие, повтарям, не сте израилтяни. Сред вас са най-големите отрепки, раждали се някога под слънцето, изметта на обществото. Който понася несретите достойно и безкористно, ще бъде възнаграден. Който краде храна и къса от залъка на другите, ще бъде наказан със смърт. Който краде, за да замени откраднатото за друго и да си живее по-добре, да се напие или по друга причина, ще го налагам с камшика, докато костите му се оголят от врата чак до петите. Няма значение кой е нарушителят — мъж или жена, наказанията ще бъдат еднакви, на децата също няма да им се размине. Положението е военно, което ще рече, че аз тук съм съдия, съдебен заседател и екзекутор. Нямам нищо против да развратничите, нямам нищо против и в свободното си време да се трудите, за да отгледате още нещичко за храна или за да имате покрив над главата, но няма да допусна и най-малкото деяние, което вреди на всеобщото благо! Първия месец и половина всеки зеленчук и плод ще отиват в държавното хранилище и се надявам, че още от този миг всички мъже и жени ще се запретнат да отглеждат зеленчуци и плодове, за да увеличат държавните запаси, което означава, че след този месец и половина всички, които имат ниви, ще предоставят на държавата само две трети от онова, което са отгледали, а останалото ще запазват за себе си. Моят девиз гласи: добри плодове чрез усърден труд, и това с пълна сила важи и за свободните граждани, и за каторжниците. — Той вдигна устна и се озъби. — Аз съм майор Рос и всички знаят, че с мен шега не бива! Заместник-губернатор съм на остров Норфолк и каквото ви казвам, все едно излиза от устата не на друг, а на краля. А сега нека поздравим трикратно негово величество крал Джордж, с цяло гърло! Хип-хип!