Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
След капитана на брега бяха изтеглени и другите офицери и чак тогава някой се сети да привърже за дебелото въже погон — дъска, наподобяваща решетка, на която хората можеха да стъпят и криво-ляво да се закрепят, за да не си ожулят краката и задниците в коралите. Но бе възможно да го направят едва след като морето се поуспокоеше.
Някои моряци от екипажа на „Сириус“, пуснати в отпуск на острова, се хвърлиха да сноват с плуване между заседналия кораб и сушата, същото стори и Стивън Донован, вбесен, задето никой не се бе допитал до него за местните ветрове и течения. Така де, платноходът беше голям, все някой е трябвало да се досети, че остров Нипиън погажда номера и променя посоката на вятъра! Какво му е струвало на Хънтър да повика Дейвид Блакбърн или Хари Бол, щом толкова не желае да попита някакъв си презрян моряк от търговската флота?
Както всички лоши новини и тази стигна за нищо време до секачите, но Ричард обиколи ямите една по една и забрани на хората да прекратяват работа, освен ако не се получи заповед, че са опрели до помощта им. Трябваше да направят подслон за стотици хора, още повече че сега и екипажът на „Сириус“ щеше да слезе от немай-къде на брега — още стотина души! Щом „Сириус“ вече не бе в състояние да отплава за Кате, значи щеше да замине „Бдителност“, което означаваше, че месеци наред нямаше да получат помощ отвън. Поне така смяташе Ричард — оказа се прав.
По изгрев-слънце в събота се видя, че „Сириус“ пак си стои на същото място, клюмнал под ъгъл върху рифа, с щръкнала над водата кърма. Времето беше ужасно — върви, че разтоварвай кораба! Вятърът се беше засилил, небето бе похлупено с облаци, всеки момент щеше да завали, въпреки това хората цял ден сваляха на брега хранителните продукти; в четири следобед и последните мъже вече бяха слезли на сушата, след като бяха опразнили отсеците на „Сириус“ и бяха изнесли товара на разчистените палуби — да облекчат разтоварването.
Ала в девет същата съботна сутрин Кинг се подчини на майор Рос и събра целия екипаж на „Сириус“, както и офицерите от военната флота. Рос ръководеше сбирката.
— Както е редно при създалото се извънредно положение, лейтенант Кинг официално преотстъпи властта на мен, заместник-губернатора — подхвана Рос, а във воднистите му очи проблясваха същите стоманени искри, каквито ще видиш и по повърхността на планинско езеро. — Налага се да вземем решения, които да осигурят мира, реда и доброто управление на острова. Бях уведомен, че „Бдителност“ е в състояние да качи на борда си двайсетина членове от екипажа на „Сириус“, както и господин Кинг, жена му и детето, и е повече от наложително, корабът да отплава час по-скоро за Порт Джаксън. Негово превъзходителство губернаторът трябва незабавно да бъде уведомен за бедствието.
— Аз нямам никаква вина! — простена оклюмал Хънтър. Беше взел-дал, бе толкова блед, че всеки момент щеше да изпадне в несвяст. — Не можахме да спрем кораба, не можахме — това е! Още щом вятърът промени посоката си, платната се обърнаха… стана светкавично… светкавично!
— Не съм ви събрал, за да търся вината, капитан Хънтър — отсече Рос — сега именно той командваше парада и поне този път Кралската флота трябваше да се подчини на човек, който не се числеше към учреждение с гръмката титла „кралско“. — Събрали сме се да обсъдим това, че селище, което допреди някакви си шест дена е наброявало сто четирийсет и деветима души, сега е с население петстотин души, от които над триста каторжници и осемдесет, че и повече членове на екипажа на „Сириус“. Последните, нали са моряци, няма да ни помогнат особено нито в надзираването на заточениците, нито в обработването на земята. Господин Кинг, как мислите, дали губернаторът Филип ще нареди „Бдителност“ да се върне пак, след като пристигне в Порт Джаксън?
Върху лицето на Кинг се изписа обърканост, той бе и стъписан, и озадачен, въпреки това обаче поклати рязко глава.
— Не, майор Рос, не можем да разчитаме, че „Бдителност“ ще се върне. Доколкото разбрах, Порт Джаксън е заплашен от глад и негово превъзходителство се опасява, че по причини, неизвестни на никого от нас, Англия ни е забравила. Сега, след корабокрушението на „Сириус“, „Бдителност“ е единствената ни връзка със света. Ще се наложи да отплава било за Кейптаун, било за Батавия, за да достави храна, и лично аз смятам, че негово превъзходителство губернаторът ще предпочете Батавия, защото корабът е стар и за него пътуването до там ще е по-леко. Сега главна грижа на губернатора е да прати някого в Англия, та да напомни на Короната, че и двете селища са в окаяно състояние. Освен ако не пристигне някой товарен кораб. Ала това, господа, от ден на ден става все по-малко вероятно.