Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Джон Лоръл ли!… Беше на остров Норфолк от около година и Ричард го познаваше бегло — леко откачен добряк родом от Корнуол, беше лежал на плаващия затвор „Дюнкерк“, после беше изселен със „Скарбъро“ и сега бе част от работната сила на подчинение на Стивън. Какво ли все пак беше намислил майор Рос? Всъщност, като се замисли човек, майорът току-що бе пратил на Ричард слуга, който да му работи на нивата.
Докато стигне при третата яма с трионите, където Сам Хъси и Хари Хъмфрис вече бяха запретнали ръкави, Ричард бе прозрял причините, от които майорът се ръководеше: при толкова много народ на острова старите заселници, вече направили хубави зеленчукови градини, бяха изложени на опасността въпреки военното положение да им окрадат отгледаните с пот на челото зеленчуци. Рос беше пратил на Ричард човек, който да му пази нивичката, за да не му я плячкосват, и явно смяташе да стори същото за всички с прилични градини. Майорът със сигурност щеше да подбере най-подходящите пазачи измежду редиците на безобидните слабоумни каторжници. Ричард въздъхна и се зарече, че през свободното си време ще прави, ще струва, но ще набичи трупи, с които да вдигне на Лоръл отделна колиба. Мисълта, че ще му се наложи да споделя с някого къщата си, го отвращаваше далеч повече, отколкото заплахата да остане без храна.
— Отивам, Били, да нагледам новите ями — рече той на редник Уигфол, когото смяташе за добър приятел. Намигна му и се усмихна. — И внимавай да не ни пробутат за секачи още Уилямовци. — После се сети още нещо. — Ако се яви един уелсец на име Тафи Едмъндс, прати го да седне на сянка, но не при жените, чу ли! Кажи му да ме чака. Той ще ни бъде главен точилар. Жалко, че не си пада по тънката част, но волю-неволю ще му се наложи да се сработи с женорята.
Три от новите ями за бичене се намираха извън очертанията на селището Сидни, източно от него, където хълмовете все още бяха обрасли с гъста гора. Рос бе намерил някак време да обмисли всичко и даде указания дърветата да бъдат сечени на просека с ширина шест метра, от Залива на костенурките до залива Бол, която да положи основата на истински път. Отсечените дървета по склоновете към Залива на костенурките щяха да бъдат полагани настрани и плъзгани по нанадолнището, а щом дърварите стигнеха до залива Бол, там щеше да се изкопае друга яма, където дървесината да се обработва на място. Щеше да бъде невъзможно сам човек да наглежда всички секачи, отстоящи на такова голямо разстояние един от друг. Това означаваше Ричард да избере отговорник секач на всяка яма, който да не търпи разпасаност, дори шефовете да не са наблизо. Това обаче нямаше да бъде единственият път — и до Водопада щеше да се изсече просека с ширина шест метра, щеше да има и трета, най-дългата, водеща към Ансъновия залив. Ями за рязане на дървения материал, още и още ями — ето какво гласяха нарежданията на майора.
На връщане Ричард тръгна покрай безименния плаж, който сякаш като с мрежа улавяше боровете, търкулнали се надолу по склоновете чак до скалите и оттам — във водата, за да се накамарят един върху друг, а морето да ги изтласка обратно на сушата и те да образуват нещо като повалена гора, толкова стара, че вече се бе превърнала едва ли не в камък. И там, понеже вятърът духаше доста на запад и не вдигаше големи вълни, в морето напред-назад се поклащаше нагънато на купчина платно от „Сириус“. Ричард се досети веднага, че то може да им свърши чудесна работа, и ускори крачката. Тъкмо беше започнал приливът, водата едва ли щеше да отнесе платното навътре в морето, но според Ричард находката бе твърде важна, та да я изгуби, като се мае и губи ценно време.
Първия шеф, когото видя, беше Стивън — от няколко дена го бяха пратили да наглежда каменарите.
Стивън грейна в лъчезарна усмивка и на бърза ръка изостави работниците си.
— Да опустеят дано и преселниците! Изсипаха ни се тук, глава не мога да вдигна. Сигурно не съм те виждал от цяла седмица. — Изражението му се промени. — О, Ричард, какъв срам и позор! — викна той. — Да изгубим „Сириус“! Какви ли сили на злото съзаклятничат срещу нас!
— Не знам. И не искам да знам.
— Та какво те води насам?
— Как какво, новите ями за бичене на дървен материал. Сега, откакто майор Рос пое командването, ще преминем от идеализма на Марк Аврелий към прагматизма на Август. Е, не че майорът ще остави остров Норфолк застроен с мрамор, както не го завари и застроен с тухли, но поне ще проправи пътища — което, сигурен съм, навежда на мисълта, че смята да заселва хора и извън Сидни. — Той се пооживи. — Можеш ли да ми отделиш малко време и работници?