Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Хората сновяха безцелно напред-назад, включително и петдесет и шестимата новопристигнали морски пехотинци, които още нямаше къде да се подслонят. Офицерите бяха иззели тесните като килии колиби на каторжниците, пристигнали преди това и също допринесли за безпорядъка, понеже се бяха слели с редиците на новодошлите бездомници.
— Надявам се, господин Кинг, че разполагате с добри секачи — подметна мрачно Рос.
— То се знае, че разполагам — отвърна с все по-голямо безпокойство лейтенантът, внезапно притеснен да напусне остров Норфолк. — Имаме три ями за бичене на трупи, но трябва да намеря още мъже, които умеят да секат, а това, както знаете, майор Рос, не е лесна работа.
— Сред новопристигналите каторжници са и секачите на Порт Джаксън.
— Носите, надявам се, още триони?
— Негово превъзходителство губернаторът прати всички триони без три, както и сто бичкии. — Рос свали ръце от раменете на сина си. — Ричард Морган сред секачите ли е?
Кинг грейна.
— Без него нямаше да се оправя — отвърна той, — както и без Нат Лукас, отговорника на дърводелците, и без писаря Том Краудър.
— Казах ви аз, че Морган е свестен човек. Къде е?
— Сече, докато се мръкне.
— А не точи ли трионите?
Лейтенантът се усмихна.
— Праща жените и те се справят изключително добре. Колкото до самия Морган, той работи на един трион с редник Уигфол — е, не успяхме да намерим подходящ каторжник. Работата е неблагодарна, ала Уигфол е неуморим, както Морган и още неколцина. Радват се на невероятно здраве сигурно благодарение на усърдния труд и на добрата храна.
— И занапред трябва да ги храним добре дори и другите да не си дояждат. Като начало — допълни Рос, за миг забравил, че все още началник тук е Кинг, — трябва да вдигнем колиби за моите пехотинци. Истински ад е да се живее в палатка, ако Хънтър изобщо си размърда важния задник и разтовари някога палатките. — Сетне добави, но не като извинение: — Къде според вас трябва да се намират помещенията за пехотинците?
— Ей там, зад мочурището — отвърна Кинг, благородно преглътнал огорчението. — В подножието на хълмовете зад селището Сидни не е заблатено, но трябва да ви предупредя, че вбити в пръстта, боровете на Норфолк загниват бързо. Най-добре е основите да са каменни — дойдоха ли и зидари?
— Да, както и неколцина каменоделци. Сега-засега на Порт Джаксън не му трябват нови постройки, а негово превъзходителство губернаторът е наясно, че тук, на остров Норфолк, има остра нужда от колиби. А, между другото, зарадва се много на варта — колкото и да обикаляхме из графство Къмбърланд, не намерихме и едно-едничко камъче варовик.
— Тогава, щом го видя, ще му кажа да не се притеснява. Ако се налага, сме в състояние да добиваме доста варовик — уточни Кинг. Чудеше се как да обърне чашка портвайн. Майор Рос гледаше на кръв всекиго, позволил си да пийне повече от четвъртинка какъвто и да било алкохол. Зърна на прага на къщата Ан и реши да остави майора да се оправя сам — така де, Ан чакаше второ дете и сигурно се беше притеснила до смърт. — Трябва да вървя! — викна той и се завтече към жената.
Отнейде изникна слабичкият младши лейтенант Ралф Кларк, когото Рос беше презирал, докато не бе осъзнал, че той може и да е мекушав и незрял, но се погажда както малцина с децата и се грижи с голямо удоволствие за Малкия Джон. Беше безполезен като пехотинец, но нямаше цена като детегледачка.
— На драго сърце бих си преоблякъл ризата, уважаеми господине — рече вежливо Кларк и се усмихна на Малкия Джон. — Както, безспорно, не е зле да сторите и вие. Можеха да пратят поне багажа.
— Съмнявам се, че ония от „Сириус“ ще успеят някога да го разтоварят — отвърна кисело Рос, — макар че, както гледам, на „Бдителност“ се справят с лекота.
— Понеже на „Бдителност“, драги ми господине, са Бол и Блакбърн. Те познават на пръсти мястото.
„Ах, какъв негодник и глупак е тоя Хънтър“ — каза си наум майорът. После добави на глас: