Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Предполагам, че къща с такива размери е много трудоемка работа. Много прислуга ли имате? Самата аз често съм се питала за правилния брой на слугите в съотношение с големината или функциите на къщата, тъй като често социалните цели на човек надминават физическите ресурси…
— Вие шпионирахте. Вмъкнали сте се във вътрешния проход на господаря!
— И какъв отвратителен проход само — отвърна тя. — Ако питате мен, по-скоро трябва да кажете, че господарят ви се промъква…
— Какво правехте там? Какво чухте? Какво откраднахте? Кой ви плати, за да го направите?
Всеки от въпросите му беше по-яростен от предишния и на последния, лицето му бе почервеняло, което подчертаваше белите косми на посивяващите му бакенбарди, и на госпожица Темпъл й се стори още по-достоен за подигравки.
— Божичко, сър, тенът ви! Може би не бива да пиете толкова джин.
— Просто се загубихме — намеси се Елоиз. — Имаше пожар…
— Знам!
— Вижте ни лицата… роклята ми… — Елоиз посочи мръсната коприна, която се спускаше около стройните й прасци.
Бленхайм облиза устни и измърмори:
— Това нищо не означава.
Но за госпожица Темпъл означаваше много, защото фактът, че той още не ги бе предал на господаря си, й подсказваше, че има свои планове. Тя посочи неопределено животинските глави и витрините с оръжията и каза със съзаклятническа усмивка:
— Колко интересна стая.
— Изобщо не е интересна. Това е стаята с трофеите.
— Сигурно, но имах предвид, че това е стая за мъже.
— Е, и?
— Ние сме жени.
— Това какво значение има?
— Това, господин Бленхайм — и тя безсрамно запърха с мигли, — е нашият въпрос към вас.
— Как се казвате? — попита той, устата му беше стисната, очите му трепкаха. — Какво знаете?
— Зависи на кого служите.
— Отговорете на въпросите ми!
Госпожица Темпъл кимна съчувствено на избухването му, все едно той се ядосваше на лошото време, а не на нея.
— Не искаме да създаваме трудности — обясни му. — Но и не искаме да обиждаме никого. Ако сте, например, дълбоко привързан към госпожица Лидия Вандаариф… — Бленхайм й направи груб жест да смени темата и госпожица Темпъл кимна. — Или ако сте предан на лорд Вандаариф, на графинята или на граф Д’Орканч, или на, господин Франсис Сонк, или на заместник-министър Крабе, или…
— Ще ми кажете какво знаете, независимо от това на кого съм предан.
— Разбира се. Но първо трябва да ви уведомим, че в къщата са проникнали агенти.
— Мъжът в червено — отсече Бленхайм.
— И другият — добави Елоиз. — От кариерата, с дирижабъла…
— Те са заловени — изсъска Бленхайм. — Но защо две последователки в бели дрехи търчат из къщата и не се подчиняват на господарите си?
— За пореден път, сър, кои господари имате предвид? — попита госпожица Темпъл.
— Но… — Той млъкна и кимна енергично, сякаш бе получил потвърждение на собствените си мисли. — Значи вече… заговорничат едни срещу други.
— Знаехме си, че не сте глупав — въздъхна безнадеждно Елоиз.
Господин Бленхайм не отговори веднага и госпожица Темпъл, макар да не посмя да погледне Елоиз, се възползва от момента и стисна ръката й.
— Докато графът е долу в залата на затвора — започна тя невъзмутимо, — а графинята е в частни покои с принца… Къде е господин Сонк? Или заместник-министър Крабе?
— Или къде се водят, че са? — попита Елоиз.
— Къде е вашият лорд Вандаариф?
— Той е… — Бленхайм се спря.
— Знаете ли къде да намерите собствения си господар? — попита Елоиз.
Бленхайм поклати глава.
— Вие още не сте ми…
— Какво мислите, че правехме? — Госпожица Темпъл остави раздразнението й да проличи. — Избягахме от театъра… избягахме от госпожица Пул…
— Която дойде с министър Крабе с въздушния кораб — добави Елоиз.
— А после тръгнахме и подслушахме какво прави графинята в тайната ви стаичка — продължи госпожица Темпъл. — След като направихме всичко възможно да се натрапим на графа в лабораторията му.
Бленхайм я изгледа навъсено.