Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Предаността на мистър Спарклър беше равна само на капризите и жестокостта на неговата поробителка. Тя понякога го обгръщаше с такова изключително внимание, че той просто хълцаше от радост. На другия ден така го пренебрегваше и го тикваше в такава черна пропаст от отчаяние, че той се преструваше, че кашля, за да прикрива стенанията си. Постоянството му в ухажването никак не трогваше Фани, макар той да беше така неотлъчен от Едуърд, че когато на последния му се приискваше да се избави от обществото му, беше принуден да се промъква като конспиратор в замаскирани гондоли и през тайни врати и задни пътища; и макар така редовно да се осведомяваше за здравето на мистър Дорит, като че ли последният бе жертва на непрекъсната треска; макар че така безспирно се разкарваше с гондолата нагоре-надолу пред главните прозорци, като че ли се е обзаложил на голяма сума да измине в гондола хиляда мили за хиляда часа; макар че винаги, когато гондолата на дамата на сърцето му напускаше кея, гондолата на мистър Спарклър се спускаше подире й от някоя водна засада, като че ли тя беше красива контрабандистка, а той митничар. По всяка вероятност благодарение на чистия въздух и на соленото море здравият му по природа организъм се засили още повече, та той не залиня външно; каквато и да бе причината, перспективата да затрогне любимата си с излиняване беше слаба, защото той тлъстееше от ден на ден и характерният му вид по-скоро на подуто момче, отколкото на млад мъж прерасна в силна червендалеста подпухналост.
Бландоа направи официална визита, мистър Дорит го прие любезно, като приятел на мистър Гауън, и спомена пред него за намерението си да поръча на мистър Гауън да го увековечи за потомството. Тъй като Бландоа се възхити от идеята, мистър Дорит си помисли, че ще му бъде приятно да съобщи на приятеля си какъв блестящ случай го очаква. Бландоа прие поръчката със свойствената му елегантна непринуденост и се закле да я предаде още същия час. Когато предаде новината на мистър Гауън, този майстор художник щедро прати мистър Дорит по дяволите най-малко десетина пъти (защото мразеше покровителството почти толкова, колкото мразеше и липсата му) и беше готов да се скара с приятеля си, че му донесе тази вест.
— Може би това се дължи на някакъв дефект в умозрението ми, Бландоа — каза той, — но да пукна, ако мога да прозра какво общо имаш ти с това.
— Бога ми, и аз не разбирам — отвърна Бландоа. — Само си мислех, че правя услуга на приятеля си.
— Като слагаш в джоба му поръчката на един новобогаташов ли? — запита Гауън навъсено. — Това ли искаш да кажеш? Кажи на другия си приятел да поръча да му нарисуват главата за фирмата на някоя кръчма и да я нарисува бояджия на фирми. Кой съм аз и кой е той?
— Professore — отвърна парламентьорът, — а кой е Бландоа?
Гауън не прояви никакъв интерес към последния въпрос и ликвидира мистър Дорит с гневно подсвиркване. На другия ден обаче се върна към въпроса, като каза с присъщия му небрежен тон и презрителен смях:
— Е, Бландоа, кога ще отидем при твоя меценат? Ние, калфите, трябва да приемаме работата, когато ни я предлагат. Кога ще отидем да уредим тази работа?
— Когато пожелаеш — каза засегнатият Бландоа — и както обичаш. Какво общо имам аз с това? Какво ме интересува то?
— Мога да ти кажа какво е тя за мене — каза Гауън, — хляб и сирене. Трябва да се яде! Затова да вървим, скъпи Бландоа!
Мистър Дорит ги прие в присъствието на дъщерите си и мистър Спарклър, който по някаква чудна случайност им беше на гости.
— Как си, Спарклър? — небрежно запита Гауън. — Когато бъдеш принуден да се прехранваш с хитрости, момчето ми, дано успееш по-добре от мене.
Тогава мистър Дорит направи своето предложение.
— Сър — изсмя се Гауън, след като го прие достатъчно любезно, — аз съм нов в занаята и не съм вещ в тайните му. Сигурно би трябвало да ви кажа, че ще ви разглеждам при най-различно осветление, да ви кажа, че сте отличен обект и че ще си помисля кога ще бъда достатъчно свободен да се посветя с нужния ентусиазъм на чудесния портрет, който смятам да направя от вас. Уверявам ви — изсмя се той отново, — че се чувствувам цял предател в лагера на тези скъпи, надарени, добри и благородни хора, мои братя художници, защото не върша фокуса по-добре. Обаче не съм така възпитан, а сега е късно да се приучвам. Всъщност аз съм много лош художник, но не по-лош от повечето. Ако смятате да пожертвувате стотина гвинеи, аз съм така беден, както може да бъде само един беден роднина на големците, ще ви бъда много признателен, ако ги пожертвувате в моя полза. Ще направя всичко, каквото мога, срещу тези пари и ако това всичко се окаже лошо, е, дори тогава вие вероятно ще имате една лоша картина с малко име под нея вместо лоша картина с голямо име под нея.