Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Щита на Рое.
В него нямаше магия. Бранън не го бе носил. Но някой от тях го беше изковал - някой от дълговековната кръвна линия крале и кралици след него, обичали кралството си повече от собствения си живот. Влизали в битка със същия този щит, за да отбраняват храбро Терасен.
И докато се биеше с валгския принц по крепостната стена, докато древният щит удържаше на всеки тъмен удар, Едион се питаше дали в метала не е влята друг вид сила. Непонятна за Валгите. Не истинска магия, не като тази на Бранън и Елин. Но нещо също толкова мощно - по-мощно дори.
Нещо, което Валгите може би никога нямаше да прекършат, колкото и да се опитваха.
Мечът на Едион пееше и валгският принц изрева от болка, когато уцели ръката му, разсичайки плътта надълбоко.
Плисна черна кръв. Едион се вкопчи в преимуществото си - бутна демона с щита и понечи да го наръга с меча си.
Ала принцът явно това и чакаше.
Беше му заложил капан, използвайки собственото си тяло за стръв.
И когато Едион се блъсна в него, демонът извади кинжал от портупея си и го прониза. Прониза го точно през тясната пролука в бронята му близо до едната мишница, уязвима заради протегнатата му ръка.
Острието разкъса плът, мускул и кост.
Нажежена до бяло, ослепителна болка едва не го накара да отвори ръка, да изпусне меча. Единствено обучението му, дългогодишните тренировки му помогнаха да се задържи на крака и да отскочи назад, изтръгвайки ножа от тялото си.
Валгският принц се изкикоти. Едион усещаше като в мъгла сражението наоколо, крясъците, смъртта, пламъците. Виждаше как демонският принц гледа с усмивка окървавения си кинжал.
После го вдигна към плътните си устни и плъзна език по острието му. Облизвайки кръвта на Едион.
- Великолепно - прошепна демонът, изтръпвайки от наслада. Едион направи още крачка назад. Ръката му гореше, гореше, гореше, а бронята му се пълнеше с кръв.
Принцът го последва.
Камшик от тъмната му мощ се стрелна към Едион и той наново го пое с щита си. Сблъсъкът го запрати на земята върху покритото с желязна броня тяло на някакъв воин от Гибелния легион.
Дъхът му се изостри като ножа, който го бе пронизал.
Принцът спря пред Едион.
- С огромна наслада ще изпия кръвта ти.
Едион вдигна щита над себе си, готов за следващия удар.
Принцът пак посегна да вдигне окървавения кинжал към устата си и вече подбелваше очи, предвкусвайки кръвта.
Но очите му се изцъклиха, когато нечия стрела прониза гърлото му. Точно над нашийника.
Принцът изхъхри и се завъртя назад към източника на стрелата. Право към Рен Алсбрук и огненото копие, което държеше в ръцете си.
Рен натисна спусъка и от оръжието избухна пламък.
Едион залегна и сви тялото си под щита, за да не разтопи огънят и неговите кости.
Светът се превърна в пещ. Само за миг. После отново останаха единствено бойните викове и писъците на умиращите.
Едион свали щита.
На мястото на валгския принц имаше купчина пепел и нашийник от черен Камък на Уирда.
Задъхан, Едион сложи ръка върху кървящата си рана.
- Щях да се справя с него.
Рен просто поклати глава, завъртя се на пета и отприщи огненото копие върху близките валгски войници.
След секунда господарят на Алсбрук се обърна към него и отвори уста да му каже нещо. Но погледът на Едион се размъти, а тялото му потъна в студ, какъвто не бе чувствал досега. След това всичко изчезна.
***
Битката се оказваше много по-страшна, отколкото Еванджелин бе очаквала.
Дори от звуците трепереше и единствено носенето На послания до лорд Дароу на позицията му на един от високите балкони в двореца я спасяваше да не се свие на топка някъде.
Сега за пореден път се качваше задъхана до балкона, пред чийто каменен парапет стояха Дароу и още двама терасенски лордове.
- От Килиан - съумя да изрече с реверанс, както правеше всеки път, донесеше ли послание на възрастния лорд.
Знаеше, че войната не е място за обноски - и Елин несъмнено би го потвърдила. Но тя все пак не се отказваше от реверансите дори когато нозете ѝ трепереха. Просто не можеше да се сдържи.
Вестоносецът на Килиан я бе пресрещнал на стълбището на двореца и сега чакаше отговора на Дароу. По-близо до битката не беше стигала. Не че тук, горе, ѝ се струваше по-приемливо.
Тя опря гръб в каменната стена и изчака Дароу да прочете писмото. Високата кула се издигаше почти до сражението между крочанки и уивърни. Поставяше я почти на тяхно ниво и светьт отдолу се размиваше пред очите ѝ. Еванджелин долепи длани до студените камъни, сякаш можеше да извлече сила от тях.
Въпреки шумотевицата от бойното поле чу Дароу да казва на другите лордове: