Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Рюстем се уплаши. Спомни си, че този хърватин беше удушен.
— Може много да се изброява, ага. Остави миналото, да вземем настоящето. Повечето от везирите в Дивана са хървати, албанци, араби. Отдадени са и са получили одобрение. Ако такива като мен и теб служат толкова предано на тази империя, нямат ли право да поискат сметка или да пожелаят нещо?
За момент замълча и погледна мъжа. Сега в очите ѝ се четеше гняв.
— Ти за нищо ли не би поискал обяснение, ага? — процеди тя.
Ръката на Рюстем се плъзна ужасено към врата му. Очите му, въртящи се на всички страни, търсеха скрити силуети в мрака. Потрепери от страх и си помисли, че тази жена със сигурност изпитваше верността му към държавата. Ако отговореше с „да“, тогава вероятно иззад онзи инкрустиран със злато параван от слонова кост щеше да изскочи палачът и моментално щеше да го погуби. Мъжът не можа нищо да каже. От гърлото му излезе само заглушено, безсмислено хълцане.
В стаята, чиито стени бяха покрити с порцелан, се извиси веселият смях на Хюрем. Направи знак с пръст на Рюстем да дойде. Мъжът тръгна към нея, поклащайки се. Единият крак на Рюстем беше по-къс от другия. За да скрие това, под джубето, което стигаше до земята, той обуваше специално направен ботуш, който да уравновесява по-късия му крак, но каквото и да стореше, не можеше да прикрие накуцването си. Хюрем вече можеше да види как в очите на мъжа с лисича физиономия, навеждащ се, за да коленичи в краката ѝ, играеха следите на и предателството. Тя се възхити от избора си. Точният зет, когото търсеше! Това щеше да бъде нейното смъртоносно оръжие. По-остро от кинжал и по-отровно от змия.
— Давам ти пример. Ако Рюстем ага е хърватин, бива ли да му се попречи да стане везир и да влезе в Дивана?
Мъжът не можа да повярва на ушите си. Везир ли, Диван ли? Какви ги говореше тази жена?
— Би било грях — прошепна тихичко. — Не бива да се пречи.
Хюрем остана доволна, като видя искриците, които просветнаха в очите му.
— В такъв случай загадката е следната, ага. Редно ли е да се отнеме правото на сина на една майка само защото тя не е от определен произход? Бива ли да смятаме, че принцът ни не заслужава трона, тъй като са започнали да ни наричат московчанка? Ако това е правилно, тогава къде да изпратим толкова хърватски, албански, арабски и бошнакски везири?
Гласът на Хюрем трудно се чуваше в мрака.
Значи това беше проблемът. Да не остави сина на Гюлбахар, Мустафа, да седне на престола на султан Сюлейман. Хюрем искаше трона за принц Мехмед. Рюстем усети как могъществото се влива във вените му. Зарадва се. Ако султан Сюлейман управлява света, него самия пък го управляваше Хюрем. Като бе издала намерението си, жената беше включила и Рюстем в тази власт. Трудно се удържа да не извика от радост.
А тя защо говореше така, без причина? Изобщо ли не се страхуваше, че Рюстем би отишъл и би издал разговора им? Той изчака, за да види какво още имаше да каже.
— Ако ти не искаш обяснение, то ние искаме, ага — каза Хюрем и си пое дъх. — Правото трябва да се даде на когото го заслужава. Тези, които имат права, трябва да се обединят, за да си ги получат.
Със смрачаването в стаята и завладяващите очи на Хюрем станаха тъмни. Тъй като слънцето я осветяваше в гръб, те сега изглеждаха като мрачни ниши под челото ѝ, върху което беше шапката с рубин.
Най-накрая Рюстем вдигна главата си, която беше навел към дясното рамо.
— И рабите, и Бог обичат онзи, който предоставя правото на когото се полага. — От тези многозначителни думи, както и да бъдеха разбрани, все щеше да се извлече някакъв смисъл. Ако Хюрем го изпитваше, лесно можеше да ги извърти.
Погледите им се срещнаха. В този на Рюстем сякаш бяха запалени хиляди светлинки. По лицето му бе изписано предателско, самодоволно изражение. Хюрем вече беше разгадала шифъра в очите му. Рюстем също много добре беше разбрал какво искаше да му каже. И сега беше готов на всичко, стига да знае какво ще спечели.
Преценката ѝ беше точна: Малоумник, глупак! Освен зет беше намерила и велик везир, какъвто търсеше. Този мъж щеше да направи всичко за власт и пари.
Хюрем бе посветила душата си на това дело. Сега беше дошло време в споразумението за действие да бъде вписана и душата на Рюстем. Така трябваше да върже ръцете му, че едно предателство срещу нея да струва повече от нещастния му живот.
Когато отново заговори, гласът на Хюрем беше спокоен, сякаш от бурно море бе достигнал до спокойни води. Дори се долавяше обич.
— И ти, и аз сме от различен произход, но служим предано на държавата и на господаря ни. Ако е редно онзи, който има право, да си го получи, значи твоето истинско място трябва да е Диванът. Господарят ни трябва да ти даде кафтан на везир, Рюстем ага.