Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Или може би желае да поправи с това погрешната стъпка, която е извършила с капитана, за да му даде да разбере, че е тръгнала с него само за да избяга от офицера, който я е притежавал в Рим? Тя трябваше да знае много добре, че аз не бих тръгнал с тях, ако не ми беше вдъхнала някакви чувства; и тя трябваше непременно да знае, че за нея съществуваше само едно средство, за да бъде извинена. Може да е притежавала добродетели, но не притежава онази добродетел, която би трябвало да ми попречи да се стремя към единствената награда, която един мъж може да очаква от жената, в която е влюбен.
Ако тя вярва, че може да се преструва пред мене на възвишено добродетелна и да играе с мене, то мисля, че моята чест ми повелява да й докажа, че се лъже.
След този разговор със себе си, който беше засилил възбудата ми, аз реших да предизвикам обяснение на следната сутрин преди заминаването. Ще я помоля за същите благоволения, които нейният стар капитан е получил така лесно, и ако ми ги откаже, ще си отмъстя, като още преди пристигането ни в Парма й покажа студено и рязко презрение.
Изглеждаше ми съвсем очевидно, че тя би могла да ми даде истински или фалшиви доказателства за нежност само ако се преструва на добродетелна, без да е такава; и понеже тази добродетел беше само привидна, то мислех, че не биваше да се оставя да ме счита за глупак. Що се отнася до офицера, бях сигурен, че след това, което ми беше казал, той не би го схванал неправилно; защото като мъж със здрав човешки разум, той би могъл да се държи само неутрално. Доволен от изнесените пред самия мене основания и твърд в решението си, аз заспах. Анриета занимаваше мислите ми твърде много, за да не я сънувам. Но този сън, който трая цяла нощ, носеше толкова силно отпечатъка на истината, че при събуждането си аз още я търсех до мене; и въображението ми беше толкова изпълнено с насладите на тази нощ, че ако вратата ми не беше заключена отвътре, бих бил убеден, че тя ме е напуснала докато съм спал, за да заеме отново мястото си до унгареца. При събуждането си открих, че продължителният сън на тази щастлива нощ ме беше направил влюбен до полуда в красивата жена. И не можеше да бъде другояче. Нека читателят си представи един нещастник, който си ляга уморен и гладен до смърт и сънува, че седи пред една богато наредена трапеза. Е, какво ще стане? Стомахът му е още по-силно раздразнен, отколкото предния ден и не му дава вече никакво спокойствие: той трябва или да задоволи глада си, или да умре от изтощение.
Облякох се с твърдото решение да си осигуря красавицата, която ме възпламеняваше, преди още да се качим в колата. „Ако не ми се удаде, казах си аз, то няма да пътувам по-нататък.“ Но за да не наруша добрия тон и да не трябва да се укорявам спрямо един почтен човек, дълг ми беше — чувствувах това — да се разбера преди всичко с моя спътник.
Старостта е успокоила страстите ми, като ги е направила немощни, но сърцето ми не е остаряло и паметта ми притежава цялата свежест на младите години. Аз съм, драги читателю, далеч от мисълта да считам неща от подобен характер за дреболия и цялата ми мъка е, че не мога да ги направя до смъртта си главна задача на моя живот.
След като се облякох, отидох в стаята на моите спътници. Направих комплимент за добрия им вид, след което казах на офицера, че съм силно влюбен в Анриета и искам да го питам, дали ще ми се сърди, ако се опитам да я убедя да стане моя любовница. Казах:
— Това, което я принуждава да ви моли да я оставите в Парма сама, като че ли съвсем не я познавате, може да бъде само някой любовник, когото вероятно тя се надява да срещне там и ако пожелаете да ме оставите за половин час насаме с нея, ще мога да я убедя да пожертвува заради мене този любовник. Ако ми даде отрицателен отговор, то оставам тук, вие отивате с нея в Парма, оставяте колата ми на пощата и ми изпращате едно потвърждение, за да мога по всяко време да разполагам с нея.