![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Фурията хвърли заряда в краката му и падна по лице.
Неопределено време по-късно тя дойде на себе си, някакви ръце я дърпаха, а камъните стържеха по гърба й. Опита да проплаче, но не можа. Над нея се наведоха войници, все още беше нощ. Трясъкът на битката беше все още близо. Някой взе мешката от рамото й, друг положи главата й на скута си. Тя погледна към разтревоженото лице на Жълтия, взводния лечител.
— Започвам да ставам редовна — изсмя се тя.
— Ти и началникът ти. Тихо сега.
— Сторо? Какво…?
— Тихо. Отпусни се.
Той покри очите й с дланта си и това бе последното, което тя осъзна.
Ток и Чос останаха при Портата на зората с отряд от седемдесет копиеносци, подкрепени от петдесет стрелци с лъкове и арбалети. Чакаха, докато и последните от частите им се изтеглят, а после хората им затвориха портите. От дима, праха и изтощението очите на Ток засмъдяха и той ги притисна с пръсти. Както след всяка битка, устата му бе суха като прах и имаше железен вкус на — можеше да го признае — ужас. Той плюна върху овъглените останки на сграда близо до пътя, опожарена от защитниците, за да не им предоставят дърво за строеж на обсадни машини. Щом се извърна от портата, светлината на зората удари очите му и той вдигна ръка, за да ги засенчи. От изток препускаха конници. Двамата с Чос отидоха да ги посрещнат.
— Поздравления от военачалника Урко! — обяви водачът им, дебел рижав фаларец в бронзова люспеста броня. — Докладвам, че на основата на предоставените от вас сведения Урко е започнал да прави насипи и да издига палисада, за да укрепи позицията си.
Чос кимна.
— Благодаря ви…
— Капитан Тонли.
— Благодаря ви, капитан Тонли. Съобщете му, че поделенията ни ще се престроят, за да се присъединят към него тази нощ.
— Тъй вярно, началник.
Докато разговаряха, окървавеният капитан Мос доведе запасните коне. Ток взе единия и кимна благодарно. Чос също се качи на седлото. Капитан Тонли се наведе на седлото си.
— Кажете ми, господа… какво е това, което се разправя за някакво грамадно добиче?
Ток, Чос и Мос си размениха уморени погледи.
— Това е истината — просто обяви Чос.
Капитан Тонли невярващо поклати глава.
— Вие от Кюон Тали изглежда да се боите от всичко. Най-напред от шайка наемници, а сега от някакво добиче. Никога няма да успея да разбера как така сте ни надвили.
Чос изгледа мъжа, усмивка изпъна устните му, той се изкиска, а после открито се засмя.
— Това е тайна, капитане. Можете да докладвате обратно.
Небрежно отдаване на чест.
— Тъй вярно, началник. Хайде да вървим, момчета. Тука няма да има по питие.
Отрядът препусна. Ток се обърна към Чос.
— Така, значи Ласийн… а Пурпурната гвардия?
— Ще им направим предложение. Искат Империята да бъде унищожена, нали така?
— Ами Хенг?
— Хенг и Риландарас могат да си правят мръсно един на друг. А твоите сети?
Ток огледа празните хълмове.
— Не знам. Ще трябва да говоря с тях. Имотан е прекарал целия си живот в молитви към своя бог покровител, и щом като той се е появил, вероятно изпитва ужас.
Чос изръмжа недоверието си.
— Добре, върви. Все още имаме нужда от тях.
— Дадено.
Препуснаха обратно към стана и известно време мълчаха.
— Този войник — най-накрая проговори Ток, — който застана срещу Риландарас. Виждал ли си някога нещо подобно?
— Дасем също го отблъсна — отвърна Чос. — Той обаче имаше покровителството на Гуглата.
— Виждал съм — намеси се Мос.
Ток и Чос погледнаха капитана. Той притеснено се помести в седлото и докосна незарасналата посиняла драскотина през лицето си.
— Е, не е точно да съм го виждал. Описвал ми го е човек, който е бил в Дженабакъз. Този начин на бой. Този юнак е сегюле.