Лебедова песен [bg]

В този миг с ужас осъзна, че двамата с Пол вече не бяха сами. Някакво създание се беше промъкнало зад нея и се готвеше да скочи отгоре ѝ от големия камък, а тя беше оставила оръжията си на мястото, на което седеше. Пое си дълбоко въздух и реши да се обърне и да се хвърли към пушката. Взе я и се завъртя, за да стреля.

Фигурата, която седеше с кръстосани крака върху камъка, вдигна облечените си в ръкавици ръце в подигравателно отстъпление. На коленете му беше оставена пушка, а тялото му беше загърнато в добре познатото кафяво палто на кръпки, с качулката, която да му пази топло на главата.

— Надявам се да си се насладила на дрямката си — каза Робин Оукс.

— Какво има? — събуди се Пол и запримигва. — А?

— Млади момко — отвърна с дрезгав глас Сестрата, — за малко да те изпратя на много по-топло място от това. От колко време седиш там?

— От достатъчно дълго, за да се радваш, че нямам четири крака. Ако единият заспи, другият трябва да стои на пост, иначе и двамата сте мъртви. — Робин погледна Пол. — А докато ти се събудиш, вече ще си се превърнал в нечия пържола. Смятах, че двамата знаете какво правите.

— Добре сме си. — Сестрата махна пръста си от спусъка и остави оръжието настрани. Усещаше вътрешностите си като желе.

— Разбира се. — Младежът погледна през рамо и се провикна към гората: — Елате!

Три навлечени фигури се появиха измежду дърветата и се качиха на камъка при Робин. Всички момчета носеха пушки, а едното от тях дърпаше платнената чанта, която разбойниците бяха откраднали от Сестрата.

— Двамата не сте изминали кой знае колко, а? — обърна се Робин към клошарката.

— Мислех, че сме се справили доста добре! — заяви Пол, който се беше разсънил напълно. — Смятах, че ни остават още един-два километра.

Младежът изсумтя презрително.

— По-скоро ги пиши пет. Както и да е, когато тръгнахте, седнах в пещерата да помисля. Знаех, че ще си направите лагер някъде и вероятно ще прецакате и това. — Робин посочи камъните и стената от сняг. — Сами сте се затворили в капан. Когато огънят ви изгаснеше, създанията от гората щяха да ви нападнат от всички страни. Видяхме много от тях, но се движехме по посока на вятъра и ниско до земята и те не ни видяха.

— Благодаря за предупреждението — каза Сестрата.

— О, ние не дойдохме чак дотук, за да ви предупредим. Последвахме ви, за да не ви убият. — Робин слезе от камъка и останалите момчета последваха примера му. Наредиха се около огъня, за да стоплят ръцете и лицата си. — Не беше трудно. Оставили сте следа като от рало. Както и да е, забравихте нещо. — Младежът отвори другата мешка, бръкна в нея и извади втората туба с шльокавица, която Хю беше дал на Пол. — Ето. — Хвърли я на Сестрата. — Мисля, че е останало достатъчно за всички да пием по глътка.