![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Сдобиването със съвсем приличен автомобил му позволи да изгради плановете си по-детайлно. Изгуби един ден, за да се превърне в Тед Бронсън: прехвърли банковата си сметка в банката „Мисури“, която се намираше на съседната улица, изтегли необходимата сума, посети бръснаря, подстрига косата и мустаците си и се отправи към „Браунинг, Кинг и компания“, откъдето закупи подходящо за един млад консервативен бизнесмен облекло. Сетне се отправи в южна посока, към булевард „Линууд“, за да огледа обявите за даване под наем. Изискванията му бяха обикновени: търсеше мебелиран апартамент в добър квартал, сградата трябваше да бъде с внушаваща респект фасада, задължително бе в апартамента да има кухня и баня, освен това бе добре оттам да се стига пеша до игралния дом на 31-ва улица.
Нямаше намерение да играе там, но пък разчиташе да срещне в игралния дом един от членовете на родното си семейство.
Лазарус намери това, което търсеше, само че не на булевард „Линууд“, а на „Армор“, малко по-далеч от игралния дом, отколкото би му се искало. Затова му се наложи да наеме два гаража, което не беше лесна работа, защото шофьорите в Канзас Сити все още не бяха свикнали да държат автомобилите си под покрив. Но благодарение на двата долара месечно можеше да прибира колата си в хамбара, намиращ се близо до къщата, в която бе отседнал; а за три долара пред него отвори врати бараката зад заложната къща, до билярдната зала „Дай си час почивка“.
Лазарус си беше разпределил времето така: всяка вечер от осем до десет стоеше в игралния дом, редовно посещаваше църквата на булевард „Линууд“, където ходеше в миналото — тоест в настоящето — неговото семейство; сутрин отиваше в града с автобуса; според него в долната част на Канзас сити автомобилът би бил само една пречка, освен това му допадаше да пътува с обществения транспорт. Започнал бе да получава доход от инвестициите си, който обръщаше в златни двадесетдоларови монети и пазеше в сейфа на трета банка, наречена „Сдружение“, като разчиташе да събере достатъчно злато, за да изкара до 11 ноември 1918 година.
През свободното си време се грижеше за автомобила си, който винаги бе в отлично състояние, и го караше за удоволствие. Освен това лека-полека, грижливо и много внимателно зашиваше джобчета, побиращи по една двадесетдоларова пара, върху опаката страна на велурената жилетка на костюма. След като приключеше с това начинание, възнамеряваше да напълни джобчетата с жълтиците и да ги зашие. Жилетката със сигурност щеше да запарва, обаче бе невъзможно да се натъпче толкова злато в пояса. Той знаеше, че отвъд границата по време на войната ще вървят само парите, които звънтят, а не шумолящите. Освен това подплатената със злато жилетка като нищо щеше да се превърне в бронирана, а Латинска Америка е опасно място.
Всяка съботна утрин той взимаше уроци по разговорен испански език при живеещ наблизо преподавател от Уестпортския университет. Така хем се развличаше, хем реализираше плановете си.
В онази вечер, след като заключи колата в хамбара, Лазарус се отби в съседната бирария с надеждата да види дядо си, който наминаваше там да пийне някоя бира. През онази зима често го занимаваше въпросът как с лекота и непринуденост да уреди срещата с родното си семейство. Лазарус би искал да го приемат в родната му къща като приятел, но нямаше смелостта да се качи по парадната стълба, да позвъни и да се обяви за отдавна забравен братовчед… или за приятел на някой техен приятел от Падука. Нямаше на кого да се позове, а почнеше ли с хитруванията и увъртанията, дядо му сто на сто щеше да го разобличи.
Реши да действа в две насоки: ходеше в същата църква, която посещаваше семейството — с изключение на дядо му — и в кръчмата, където същият този дядо си отдъхваше от семейството на дъщеря си.
Що се отнася до църквата, Лазарус беше сигурен, че ще види там някого от своите хора. И предчувствията му се сбъднаха още в първия неделен ден; но видяното го разстрои много повече, отколкото преждевременното пристигане тук три години преди срока.
Той видя майка си и за миг я помисли за една от сестрите си близначки, но веднага схвана, че Морийн Джонсън Смит фактически беше не само негова, но и тяхна майка. Той беше потресен и за да се успокои, се престори, че слуша службата. Стараеше се да не поглежда към майка си, само крадешком се озърташе за братята и сестрите си.