Достатъчно време за любов [bg]

Ако сте получили поне едно от писмата ми, които ще ви бъдат изпратени от мен през идните десет години, вие сигурно ще се втурнете да уточнявате събитията, случили се през 1916–1919 година по григорианския календар. Избрах периода от 1919 година до 1929 година, защото това беше последният щастлив период в историята на Старата Земя. И още — искаше ми се по този начин да избегна първата от общопланетните войни. Същата, която отначало са наричали Европейска, а после Световна, още по-късно Първа световна война: а в най-късните хроники тя е „Първата фаза на Първата планетарна война.“

Не се съмнявайте в моите намерения да огледам всичко. Планът на пътешествието ми претърпя промени, но те не засягат срещата през 1926 година. Имам някои спомени за войната, макар че тогава бях твърде малък; по-скоро помня написаното в училищните учебници. Страната ни влезе във войната през 1917 година, бойните действия приключиха след една година — точно помня датата, защото всичко се случи на моя шести рожден ден и тогава ми се струваше, че целият шум и ликуване са в моя чест.

Но не мога да се сетя за точната дата на началото на бойните действия. Сигурно, когато съм планирал начинанието си, не съм й обърнал внимание, защото съм смятал да пристигна там вече след 11 ноември 1918 година — в деня, в който войната свърши. Разчитах да се озова в едно напълно благополучно десетилетие и исках да огранича в тези рамки пребиваването си в родината, защото следващите десет години — от 1929 до 1939 година — трудно могат да бъдат наречени щастливи, понеже в края на този период започва Втората фаза от Първата планетна война.

Изобщо не мога да си спомня тази дата — но в паметта ми се е врязала фразата „августовските оръдия“. Тези думи по някакъв начин са свързани с войната… всичко съвпада, помня, че беше топло, навън беше лято — тук август е летен месец — когато Дядката, така наричах дядо ми по майчина линия (чиито потомки сте вие, милички), ми обясняваше в задния двор какво е войната и защо ние трябва да победим.

Едва ли е успял да ми обясни нещо, но аз съм запомнил сериозното му лице, помня какво беше времето (жега) и кога стана това (точно преди вечеря).

И така, аз очаквам, че през идния август страната ще обяви война. Тогава още през юли ще се спотая, защото не изпитвам интерес към войната. Аз знам коя от страните ще победи (подкрепяната от моята държава), знам също, че „войната, сложила край на всички войни“ — така я наричаха — ще завърши с ужасяващо поражение и на победителите, и на победените; тя ще доведе до Великия колапс и ще ме принуди да напусна тази планета. Аз не мога да направя нищо, за да променя това. Парадоксите не съществуват.