Достатъчно време за любов [bg]

Анемията още е в скрита форма: нормите са стабилни, обичаите са задължаващи и никой в това „тук и сега“ дори не предполага, че живее в една агонизираща култура. Грамотността е достигнала най-високото равнище, което е било писано да достигне този свят. Скъпи мои, хората през 1916 година просто няма да повярват, ако им бъде разказано каква ще е 2016 година, те няма да повярват дори, че всеки момент ще влязат в първата от последните войни; ето защо човекът, на чието име съм бил кръстен, ще бъде преизбран. „Ние сме неутрални!“,

„Ние сме прекалено горди, за да воюваме!“, „Той ни опази от войната!“ Под тези лозунги те маршируват към ръба на пропастта, без да знаят още, че тя е някъде близо.

(Стана ми тъжно, като си спомних какво се е случило… тоест какво ще се случи…)

А сега да погледнем опаката страна на този чаровен град.

Смята се, че е управляван демократично. Обаче на практика — нищо подобно; всичко се ръководи от един политик, който не заема изборна длъжност. Изборите са придружени от тържествен ритуал, но този човек сам предрешава техния изход. Улиците са павирани прекрасно, защото средствата, отпуснати от бюджета, са платени на неговата компания… заради собствената му изгода. Училищата са превъзходни, но обучението е наистина добро, защото това е по угодата на монарха: той е благороден прагматик и не е прекалено алчен. „Престъпленията“ (с това понятие се обозначава нещо незаконно, в него влизат и проституцията, и хазартът) се изкореняват от неговите помощници, докато той самият не си мръдва и пръста за нищо.

Повечето от така наречените „престъпления“ се извършват от организацията, наричана понякога „Черната ръка“, но през 1916 година тя още не е получила това си име и не е заявила за съществуването си. Но именно тя е причината да ме е страх да приемам облози за изборите; за да не посегна върху монопола на някои от помощниците на този политик — подобна постъпка може да ми се отрази крайно нездравословно.

Значи ще се обзалагам по местните правила и ще си трая.

Заможните граждани, които притежават красиви къщи, градини и имат щастливи деца, не виждат — и според мен дори не подозират — какво точно става, а още по-малко разсъждават за всичко, което се случва. Градът е разделен на зони с ясно очертани, но с нищо незабележими граници. Потомците на някогашните роби живеят в зоната между приличната част на града и района, заселен от отритнатите от обществото, които практикуват занимания, подобни на хазарта и проституцията. Нощем тези зони се смесват — само с мълчаливото съгласие на боса. През деня нищо не може да бъде забелязано. Босът поддържа желязна дисциплина и я осигурява с прости мерки. Чух, че имал само три железни правила: улиците трябва да са добре павирани, училищата не бива да се закачат, никакви убийства на хора, южно от съответната улица.