Достатъчно време за любов [bg]

— Мистър Джонсън, аз също се канех да се прибирам. Мога да ви закарам където искате — обичам да шофирам. Накратко — след три минути ще съм при входа и ще ви дам сигнал с клаксона. Ако излезете — добре, ако не го сторите — значи предпочитате да не се возите при непознати, няма да ви се обидя.

— Това са излишни церемонии. Къде е автомобилът ви? Ще дойда с вас.

— Моля ви да останете тук. Защо и двамата да излизаме под дъжда? Аз ще изляза през страничната врата и ще съм до бордюра, преди вие да стигнете до изхода.

(Реших да проявя инат; обаче Дядката надушва мишките по-добре от всеки котарак. Сега ще започне да се чуди защо му е на Тед Бронсън да има гараж тук, щом като според неговите твърдения живее далеч. Лошо. Какво да правя? Ще се наложи да му наприказвам тонове приказки, иначе няма да ме пусне в дома си — в собствения ми дом! И няма да се срещна с членовете на собственото си семейство. А много заплетените лъжи са несигурни — Дядката сам ме е учил на това. И истината е безполезна, и мълчанието не върши работа. Как да реша проблема? Дядката е не по-малко подозрителен от мен и кажи-речи два пъти по-проницателен.)

Айра Джонсън се надигна от мястото си.

— Благодаря ви, мистър Бронсън; ще ви чакам при вратата.

Когато Лазарус потегли с форда си, вече беше успял да набележи тактическите ходове и дългосрочната политика: а) ще се наложи малко да се повози, за да се намокри колата; б) не бива повече да използва този хамбар — по-добре да откраднат бричката, отколкото в прикритието му да лъсне някоя пробойна; в) когато се отказва от хамбара, трябва да провери има ли „чичо“ Дателбаум комплект от шахматни фигури; г) трябва да внимава какво говори, за да не допуска противоречия; напразно се бе изпуснал кой го е учил да играе на шах; д) по възможност да казва истината, нищо, че от нея няма изгода… Дявол да го вземе, искаше да се представи като намерено дете, а сега се оказа, че има дядо. Можеше да направи и други подобни издънки.