Достатъчно време за любов [bg]

— Моля за извинение.

— Не искам да изглеждам твърде директен, но ти явно имаш нещо предвид.

— А, не, нищо особено. Аз наистина нямам минало. Никакво. Ходя на църква, за да се срещам там с хора… честни и почитани, с които един човек без потекло не би могъл да се срещне.

— Мистър Бронсън, всеки си има поне някакво минало.

Лазарус сви на булевард „Бентън“ и чак след това отговори:

— Само не и аз, сър. О, разбира се, аз съм роден някъде. Благодаря на онзи човек, че ми позволи да го наричам дядо, както и на жена му… имах хубаво детство. Но тези хора отдавна ги няма, а аз дори не знам защо се наричам Тед Бронсън.

— Излиза, че си сирак?

— Най-вероятно, да. Освен това съм незаконно дете. При тази къща ли да спра? — Лазарус нарочно спря по-рано.

— При следващата, със запалената лампа на портата. Лазарус подкара колата и спря след броени метри.

— Е, приятно ми беше да се запознаем, мистър Джонсън.

— Почакай малко. А онези хора, Бронсънови, дето са се погрижили за теб, къде живееха?

— Сам взех фамилията Бронсън. Просто реших, че тя звучи по-добре от Джоунс и Смит. Може би съм роден в южната част на щата. Но не мога дори това да докажа.

— Така ли? Навремето бях лекар. А в кое графство си роден?

(Знам, че си бил лекар, Дядка, затова трябва да внимавам.)

— В графство Грийн. Не мога да твърдя, че съм роден там, просто са ми казвали, че са ме взели за отглеждане от сиропиталището в Спрингфийлд.

— Е, тогава не аз съм ти помогнал да се появиш на бял свят — аз практикувах малко по на север. Хм. Не е изключено да се окажем роднини.

— Така ли? Тоест, исках да кажа, че не ви разбирам, доктор Джонсън.

— Не ме наричай доктор, Тед, аз се отказах от тази титла, когато престанах да акуширам при раждане. Външността ти веднага ме смая. Работата е там, че сте като две капки вода с брат ми Едуард, който беше инженер в Сент Луис и Сан Франциско, но веднъж въздушните му спирачки отказали и той приключил нищожния си живот. Знам, че е имал дами на сърцето във Форт Скот, Сент Луис, Уичита и Мемфис. Защо пък да е пренебрегнал Спрингфийлд? Така че е напълно възможно да си негов син.

Лазарус се подсмихна.

— Излиза, че мога да ви наричам чичо?

— Както искаш.

— Май ще е прибързано. Както и да е, все едно нищо не може да се докаже. Но да имаш семейство си е хубаво нещо.

— Синко, няма нужда непрекъснато да се измъчваш по този повод. Всеки селски доктор чудесно знае, че подобни нещастия се случват на хората доста по-често, отколкото предполагаме. Александър Хамилтън и Леонардо да Винчи са твои другари по нещастие. Сред великите хора, белязани от подобна участ, ще се огранича само с тези двамата. Така че се гордей и плюй на всички. Виждам, че в гостната още свети. Какво ще кажеш да пийнем по чаша кафе?