Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Значи ще ми се наложи да се свра в миша дупка. Тогава почти всяка нация на Земята е заела нечия страна. Но малцина са били онези, които са воювали. Бойните действия не са се разпрострели нашироко, и изобщо не са достигнали до страните, разположени на юг оттук, в Централна и Южна Америка. Вероятно ще отида точно там.
Дотогава ми остава почти година. Тук е лесно да бъдеш онзи, за когото се представяш. Никакви идентификационни карти, никакви компютърни кодове, пръстови отпечатъци, номера на сметки за плащане на данъците. Имайте предвид, че на тази планета в това „сега“ живеят почти толкова хора, колкото във вашето „настояще“ живеят на Секундус, и въпреки това на по-голяма част от територията на страната ражданията не се регистрират. Да вземем мен, например — бях регистриран само в архивите на Семействата… Тук човекът е винаги онзи, за когото се представя, и може да напусне страната без никакви формалности. Това е донякъде по-трудно, отколкото да влезеш в страната, но аз разполагам с още доста време, за да обмисля как да свърша тази работа.
От съображения за сигурност съм длъжен да се укривам през цялото време, докато трае войната. Защо? Ще има мобилизация. По дяволите, дори няма да си направя труда да обяснявам този термин на девойки, които едва ли са наясно какво представлява войната. Май трябваше да помоля Ищар да ме направи поне два пъти по-възрастен на външен вид, отколкото изглеждам сега. Ако прекалено дълго се задържа тук, рискувам да стана неволно герой във войната, завършила дълго време преди да порасна и да тръгна на училище.
Забавна ситуация.
Затова ще се постарая да понатрупам пари, които да ми стигнат поне за две години, ще ги превърна в злато (ще ми трябват към осем кила, няма да ми натежат кой знае колко), а после, в началото на следващия юли, ще потегля на юг. Има само един малък проблем — в момента страната води малка гранична война с южния си съсед. (На север не може да се тръгне: там страната вече е встъпила в голяма война.) На изток океанът гъмжи от военни подводници; те нападат всичко, което плава. Но на запад океанът е чист от подобно зло. Ако се кача на кораб на западния бряг, ще успея да остана извън зоната на бойните действия. Междувременно ще трябва да наблегна на ученето на испанския — той прилича на галакта, но е по-приятен. Ще си намеря учителка… не, Лаз, не учителка за в леглото. Не можеш ли поне веднъж да си помислиш за нещо друго?
(Всъщност, мисли си, миличка, за какво друго да мислиш? За пари ли?)
Между другото, за парите. В момента тъкмо с това смятам да се заема. Страната се готви за избори и единствено аз на цялата Земя знам кой ще спечели. Защо това се е врязало в паметта ми? Я погледнете под какво име съм регистриран в архива на Семействата.91
Въпросът е само как да спечеля пари от залагане за резултата от изборите. С печалбата знам какво ще направя — ще играя на борсата, за мен няма да има риск, тъй като икономиката на страната вече е преминала във военно положение и аз знам, че няма да настъпят промени.
Но би ми се искало да приемам залозите, а не да ги правя, защото последният вариант е свързан с големи рискове за кожата ми, тъй като нямам нужните политически връзки.
Нали разбирате… не, по-добре е за начало да обясня как е устроен местният живот.
Канзас Сити е приятно местенце. Тук има сенчести улици, покрайнините му са чаровни, а булевардите и парковете са известни кажи-речи на цялата планета. С чудесни павирани пътища, само за автомобилите, които стават все по-популярни. Преобладаващото мнозинство от населението на тази държава все още трамбова калта по черните пътища, а из чудесните павирани улици на Канзас Сити е по-лесно да срещнеш автомобил, отколкото теглена от кон каруца.
Градът процъфтява, той се е превърнал във втори по големина пазарен и транспортен център на най-производителния селскостопански район на Земята. Тук има и зърно, и телешко, и свинско. Недотам привлекателните отпадни продукти на тази търговия биват поглъщани от водите на реката, а гражданите се заселват на прекрасните залесени хълмове. Когато времето е влажно, се случва да лъха на смрад, когато вятърът духа откъм оборите: през останалите дни въздухът е чист, прозрачен и свеж.
91
Президентските избори в САЩ през същата година са спечелени за втори път от Удроу Смит, на когото е кръстен Лазарус. — Бел.прев.