Каменният кръг [bg]

Е, ако го беше направил, якобитското въстание щеше да успее, битката при Калоден нямаше да се случи и аз никога нямаше да се върна през камъните… и с Бриана вероятно щяхме да умрем при раждането ѝ и отдавна щяхме да сме изгнили в земята. Със сигурност двайсет години бяха достатъчни, за да ме научат, че няма смисъл да се питаш „ами ако“.

Джейми също мислеше и потъркваше основата на носа си.

— Вероятно е — каза накрая. — Ако успееш да продадеш добре монетите и камъните — а знаеш, че това отнема време; ако ги продадеш бързо, ще получиш само част от цената. Но ако имаш време да потърсиш добри купувачи — да, може и да им вземеш петдесет хиляди.

— Дънкан Кар беше якобит, нали?

Джейми кимна смръщен.

— Да. Макар че това е доста странно съкровище, което да дадеш на командира на армия, за да плати на хората си!

— Да, но пък е малко, по-лесно се носи, лесно се крие — изтъкнах аз. — И ако беше на мястото на херцога и бързаш да уредиш нещата със Стюартите, за да не те обвинят в измяна, това щеше да е важно за теб. Ако бе изпратил петдесет хиляди в стерлинги, в сандъци и със стражи, щеше да привлече много повече внимание, отколкото да ги изпрати в малка дървена кутия през Ламанша.

Джейми пак кимна.

— Освен това, ако имаш колекция от такива редки монети, няма да привлечеш внимание с това, че си се сдобил с още, и никой няма да забележи. Съвсем лесно можеш да замениш най-скъпите с евтини, без някой да разбере.

— Много хитър план, който и да го е измислил. — Погледна питащо към мен. — Но тогава защо Дънкан Кар дойде, почти десет години след Калоден? И какво се е случило с него? Дали бе дошъл да остави съкровището при тюлените, или да го вземе оттам?

— И кой е изпратил „Вещица“? — довърших вместо него. Поклатих глава.

— Проклет да съм, ако знам. Вероятно херцогът е имал някакъв съучастник? Но и така да е, не знаем кой е.

Джейми въздъхна и явно не можеше да седи повече, защото се изправи и се протегна. Погледна през прозореца, преценявайки височината на слънцето, обичайният му метод за познаване на часа.

— Да, добре, в морето ще имаме достатъчно време за мислене. Наближава пладне, а каретата за Париж тръгва в три часа.

Аптеката на Рю дьо Варен я нямаше. На нейно място сега процъфтяваха кръчма, заложна къща и малка златарница, натъпкани дружески една до друга.

— Мастър Раймон? — Човекът в заложната къща сви сивите си вежди. — Чувал съм за него, мадам. — Погледна ме крадешком, явно не беше чувал много хубави неща, — но се изнесе преди няколко години. Ако търсите добра билкарница обаче, Красньор на Плас Далюз или пък мадам Верю, близо до Тюйлери… — Взираше се с интерес в господин Уилъби, който ме придружаваше, после се облегна на тезгяха, за да продължи поверително: — Искате ли да продадете китаеца, мадам? Имам клиент с вкус към Ориента. Мога да му взема много добра цена — само с обичайната комисиона, уверявам ви.